Той режисираше актьорите така, сякаш ги подготвяше да се качат на кладата. Преди повече от месец французинът си отиде от този свят, оставяйки след себе си гениални постановки и пример за достойно поведение.
Изглежда колкото по-далече от опрелия в носа ни хоризонт се опитва да погледне българската драматургия, толкова повече успява да сподели нещо различно от делничните битки.
Едно от лицата на свободния театър в България за общото между театъра и квантовата физика, за най-новия си проект „Времето на кварките” и за абсурдите на театралната система в разговор с Анелия Янева.
Ако си прокълнат с театър като Димитър Гочев, той рано или късно те застига. Сблъсъкът е челен и неизбежен.
Режисьорът Димитър Гочев почина в Берлин на 20 октомври след кратко тежко боледуване. „С него европейският театър изгуби един от най-значимите си творци”, написа на сайта си германското списание „Театер дер Цайт”. Публикуваме откъс от интервю на режисьора, взето през 2006 г.
Съоснователят на „Сфумато” за 25-годишнината на Театралната работилница, за най-новия си спектакъл „Възвишение” и какво е да си „черното руно” на българския театър в интервю на Анелия Янева.
Актьорът разговаря с почитатели по време на „Аполония” – за цената на успеха и трудолюбието, за политическия живот и новините, ветроходството и всекидневната обич към другия, срещата води Панайот ДЕНЕВ.
За работата заедно като съзнателен избор с двамата създатели на „Паякът”, отличен на фестивали в Русия и САЩ, разговаря Анелия Янева.
Писателят за премиерата на постановката „Възвишение” – първата театрална адаптация на едноименния му роман; за работата с режисьора Иван Добчев и драматурга Александър Секулов, за отношението пиеса – роман, както и за участието на екипа в Нощта на музеите и галериите в Пловдив.
