Интервю с актьора на Румяна НИКОЛОВА, публикувано в новия, 17-и брой на списание „Хомо Луденс”, издание на гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на актьорите в България.
Един от фокусите в новия 17-и брой на „Хомо Луденс”, издание на гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на актьорите в България, е документалният театър. Прочетете текста на театроведа Николай Йорданов, публикуван в списанието.
Той режисираше актьорите така, сякаш ги подготвяше да се качат на кладата. Преди повече от месец французинът си отиде от този свят, оставяйки след себе си гениални постановки и пример за достойно поведение.
Изглежда колкото по-далече от опрелия в носа ни хоризонт се опитва да погледне българската драматургия, толкова повече успява да сподели нещо различно от делничните битки.
Едно от лицата на свободния театър в България за общото между театъра и квантовата физика, за най-новия си проект „Времето на кварките” и за абсурдите на театралната система в разговор с Анелия Янева.
Ако си прокълнат с театър като Димитър Гочев, той рано или късно те застига. Сблъсъкът е челен и неизбежен.
Режисьорът Димитър Гочев почина в Берлин на 20 октомври след кратко тежко боледуване. „С него европейският театър изгуби един от най-значимите си творци”, написа на сайта си германското списание „Театер дер Цайт”. Публикуваме откъс от интервю на режисьора, взето през 2006 г.
Съоснователят на „Сфумато” за 25-годишнината на Театралната работилница, за най-новия си спектакъл „Възвишение” и какво е да си „черното руно” на българския театър в интервю на Анелия Янева.
