„Материалисти“ не постига ефекта, едновременно дискретен и меланхоличен, на дебютния филм на Селин Сонг, но дава теми за размисъл и затвърждава впечатлението за канадската режисьорка като оригинален автор.
„Момичето с иглата“ на Магнус фон Хорн е суров филм, който подмята зрителя между безпокойство, погнуса и омерзение.
Клишетата са на лице, не може да се отрече, но „F1“ притежава други качества, които го превръщат в много увлекателен спектакъл.
Често сравняван с Педро Алмодовар, ето че и италианският режисьор от турски произход Ферзан Йозпетек достигна до своите „жени на ръба на нервна криза“ с петнадесетия си пълнометражен филм.
Тринайсет години след като успя да изненада дори Американската филмова академия с „Артистът“ (2011, Оскар за филм и за режисура), Мишел Азанависиюс дебютира в анимационното кино с „Най-ценният товар“.
Филмът „Безветрие“ е живо доказателство, че може да се постигне автентичност и достоверност без наложилите се напоследък като задължителна програма клиширани реалности с претенция да изчерпят основни социални, психологически и възрастови характеристики.
Babygirl е от филмите, които предизвикват противоречив прием. Някои го подценяват заради жанра, други се надценяват в умението си да го „разчетат“.
Според Стивън Содърбърг и сценариста Дейвид Кеп „Черната чанта“ е преди всичко шпионска версия на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“.
