Може и да не опознаете по-отблизо Индия чрез „Кутия за храна” (реж. Ритеш Батра), но със сигурност си заслужава да отворите нова страница в представите си за индийско кино.
Поглед върху Седмицата на испанското и ибероамериканското кино, която се случи в София за 21-и път.
Една година по-късно – вижте филма на Владо Трифонов, посветен на протестите срещу кабинета „Орешарски”. Хората, излезли пред Министерския съвет и парламента, разказват за своите надежди и разочарования.
В края на 80-те години започва ерата на „неочакваните” продължения, провокирани от зрителския успех на първия филм. Така се отприщва лавината на „завръщане в бъдещето” за киното.
„Денят на труда” се отличава от предишните филми на Джейсън Райтман със задълбочаване в драматичния потенциал на историята, както и с безспорния талант на Кейт Уинслет и Джош Бролин.
„Голямото скачане” или A Long Way Down е рошава, дори леко „проскубана” история от резервирано-емоционален тип, напълно съзвучен с британския кинематографичен стил.
Филмът „Шърли: представа за реалност” обединява 13 картини на Едуард Хопър. Те са обособени като част от житейски път и са „предоставени” на една жена, актрисата Шърли.
Филмът на Паоло Сорентино диагностицира нашето съвремие като безплодно и загубило връзка с корените си. Погледът на психоаналика.
