Как патологията в човешките отношения в посттоталитарните общества може да промени представата за добра родителска грижа. Румънският филм „Позиция на дете” влезе в програмата „Психоанализа и кино” на тазгодишния София Филм Фест.
Кому е било нужно да прави такъв скъпо струващ и мащабен филм за „круши на върбова клонка”, след като в България си има (или поне сме имали) и „ябълкови дървета”, и „златни ябълки”?
„Великата красота” на Паоло Сорентино е красив филм в своята ненатрапчивост и уморена поезия, с приливите на жизнеутвърждаващ цинизъм и фриволна ирония.
Като всяка „приказка” на Андерсън, под пластовете ирония „Гранд хотел Будапеща” крие дълбоко, ненатрапчиво послание, предназначено само за онези зрители, които имат желание да го открият.
Разпределението на статуетките отвъд конкретните тенденции за определена година винаги ме изправя пред един и същ въпрос: защо тези награди са толкова важни?
„Тя” ( и филмът на Спайк Джонзи, и протагонистът) поразително напомнят на робот или на Пинокио, който формално няма сърце, но носи всички белези на емпатията.
Берлинале е празник, триумф на пълните зали и любовта към киното, но и най-хубавият фестивал продължава само десет дни. След което близо 80% от продукцията, прожектирана в преливащите от еуфория дни, не стига до зрителите.
„Замръзналото кралство“ (Frozen) е детски вариант на Пер Гинт, съвсем адекватен на високите изисквания на съвременните деца и родители.
