„Правенето на този филм се превърна в тест не само за собствените ми граници, но и за границите в представянето на ужасното. Как да разкриваш истини, без да нанасяш нови травми?“ Разговор с режисьорката на филма „Кино Джазира“ Гьозде Курал.
„Мисля, че норвежкото кино стана по-смело, а доста от скорошните успехи дойдоха от дебютанти.“ Разговор с режисьорката Нина Кнаг.
Тази година паралелният конкурс на международния кинофестивал в Карлови Вари „Проксима“ показа филма „Как така тук всичко е зелено?“. Копродукцията между Сърбия, Хърватия и България (Премиер студио) е вторият игрален филм на Никола Лезаич.
Живеещият в изгнание руски филмов и театрален режисьор Кирил Серебреников и неочаквано получилият разрешение да пътува иранец Джафар Панах получиха признание в Кан.
С бюджет, на какъвто не се е радвал от години, фестивалът в Кан демонстрира суперформа, която сякаш си е поставила задачата да надскочи всички свои досегашни рекорди.
Тази година фестивалът в Кан, често проявявал добронамереност към киното и личността на Акин, показа най-новия му филм „Амрум“ в несъстезателната програма „Премиери“.
Замислена като стилна и изпълнена перфектно, официалната церемония на 78-ия фестивал в Кан (13–24 май) отново показа доста от френското умение да чества световното кино.
Има ги филмите, има я и надеждата. Чрез още едно любимо лице, това на Жулиет Бинош, председателката на международното жури.
