„Какво е феноменологията? Може да изглежда странно, че този въпрос продължава да стои половин век след първите трудове на Хусерл. Той обаче далеч не е решен. Феноменологията е изследване на същностите и според нея всички проблеми се свеждат до определянето на същностите: например същността на възприятието, същността на съзнанието. Но феноменологията е също така философия, която полага същностите обратно в съществуването и не смята, че човекът и светът могат да бъдат разбирани другояче освен въз основа на тяхната „фактичност“.“ Откъс от най-известния труд на френския феноменолог („Галимар“, 1945), който излезе в превод на български. Изданието е на „Сонм“, преводът – на Тодорка Минева и Веселин Праматаров

„Носталгия“ е прозаичният дебют на Мирча Картареску и се приема за едно от ключовите произведения на румънския постмодернизъм. Първоначално излиза през 1989 г., но пълната нецензурирана версия от 1993 г. се е превърнала в култова книга за младото поколение, израснало в сянката на комунизма. С поетичния си, чувствен език Мирча Картареску ни въвежда в хипнотичния свят на Букурещ. Петте новели, композирани по начин, напомнящ части на роман, са пропити от сънища, образи и обсесии, които проникват в живота на героите. Или може би има само един главен герой в различни етапи от живота му?

„И до днес да наблюдавам добър режисьор, за мен е едно от най-невероятните магически представления. Макар да съм виждал, че много стилове на режисиране са успешни, осъзнавам, че най-много ме привличат онези режисьори, които имат ясни и точни идеи.“ В искрените си мемоари двукратният носител на Оскар, на наградите Еми, БАФТА и много други сър Антъни Хопкинс разказва с чувство за хумор за трудното си детство, за семейството, за битката с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но също така и за своята блестяща кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите. Откъс от изданието на „Рива“, превод от английски Або.

Включените в книгата творби разширяват и преоткриват присъствието на полския писател, носител на Нобеловата награда за литература (1905) Хенрик Сенкевич (1846–1916) в България. Те разкриват три водещи черти от творческия му свят. Първата част, „Богове и хора“, ни потапя в легендарно-приказните истории на Древния изток и Античността. Втората част, „Да вървим след него“, проследява как християнската цивилизация се отразява върху полската духовност. Кредото на Сенкевич, представено в едно изречение, е: „Любовта побеждава както в античния, така и в християнския свят“. Третата част, „Сказания за полската съдба“, включва разкази, вдъхновени от патриотизма на автора. Публикуваме един разказ от сборника, издание на „Изток-Запад“, преводът е на Наталия Бояджиева.

„Роден да бъда нещо друго – свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата – пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими…“ В годината на 80-ия юбилей на Борис Христов Фондация „Комунитас“ издаде неговата нова книга „Пилигрим от края на света“. Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук – за Болката да се родиш изправен, за Любовта – Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност.

В автобиографичния си роман „Писмо до моя диктатор“ швейцарският писател от румънски произход Йожен се връща към ранното си детство в тоталитарна Румъния и описва въздействието на зловещата сянка на „вожда и учителя на народа“ Николае Чаушеску не само върху света на малкото дете, но и върху този на възрастния, отдавна напуснал родината си и заживял с родителите си в друга, свободна страна. В текста на Йожен има и хумор, и горчивина, но и снизходителна усмивка към Историята, позволила на тягостния спомен да се промъкне в детската душа и да остане там завинаги. Изданието е на СОНМ, преводът е на Тодорка Минева.