Книгата включва разговори на проф. Владимир Градев с епископ Христо Пройков. Поводът е 80-годишни­ят юбилей на монс. Христо Пройков. Пред читателите се разкрива историята на едно всеотдайно свещеническо служение, а чрез нея и автентично свидетелство за живота на Католическата църква в България в два различни ис­торически периода. „Когато в края на 2024 г. участвах в погребението на отец Йосиф Йонков, пасионист, си дадох сметка, че оставам вече най-възрастният католически све­щеник в цялата страна. Тогава спонтанно в мен се роди мисълта, че трябва да разкажа за своя път, не толкова заради себе си, колкото за да се съхрани спо­менът за нашата Църква от източен обред в Бълга­рия през последните десетилетия като свидетел­ство за вярата“, пише във въведението монс. Христо Пройков.

Кен Лиу изследва най-интимните човешки отношения през призмата на все по-технологизиращия се свят. Връзката между майка и дъщеря, дъщеря и баща, съпруг и съпруга, мостовете между поколенията и силата на паметта изграждат нишката, която минава през всички разкази в книгата. И независимо дали действието им се развива на далечна планета, обитавана от променени до неузнаваемост хора, по време на Втората световна война, в далечното минало на Китай, във виртуалната реалност, в пълнокръвен фентъзи свят или в уж познатото ни настояще, историите на Кен Лиу остават винаги в сърцето на човешкото. Откъс от изданието на „Колибри“, преводът от английски е на Владимир Полеганов.

В основата на романа е действителна трагедия с пет деца, случила се на 25 ноември 1944 г., по време на Втората световна война. Тогава немска бомба удря оживен търговски център в Южен Лондон, като убива 168 души и ранява десетки. Книгата на Франсис Спъфорд спира времето точно преди взрива и проследява няколко човешки живота, които в реалността са били грубо прекършени в зародиш. Кои са тези пет деца? И какво бъдеще им е било отнето? В какви възрастни биха се превърнали? Вдъхновена от реални събития, книгата проследява разнопосочни съдби през вихъра на необятната лондонска реалност на ХХ век. Голямата история на времето, видяна през малките и крехки всекидневни избори на обикновени хора. Изданието е на „Кръг“, преводът – на Радосвета Гетова.

Романът на Мартин Харничек „Месо“ (1981), издаден от „Свободно поетическо общество“, е един от най-потресаващите и дълбоко алегорични антиутопични текстове в чешката литература. В него хората живеят в свят, където няма нищо друго за ядене, освен човешка плът – и обществото е устроено около огромна месарница, охранявана от полиция. Творбата съчетава абсурдизъм и политическа сатира с дистопия, тя не е просто алегория на комунистическия режим, а и предупреждение към съвременното капиталистическо общество: днешният човек все повече е просто „месо“ – потребим, консумируем, враг на себе си, но и на другите.

В книгата на Ерси Сотиропулу желанието, тялото и паметта образуват своеобразна сплав, способстваща в наратива да се насложат различни темпорални и мнемонични пластове, а героите да се сдобият с дълбочина и нюансираност. На преден план изпъква не това, което се случва/се е случило, а как то отеква във вътрешния свят на персонажите и какви последици носи както за самите тях, така и за другите около тях. Казано накратко – за невидимите или нежелаещи да бъдат видени разломи във всеки един човек, които гръцката авторка изважда наяве без насилие и без оценъчност. Откъс от изданието на „Лист“, преводът е на Марина Деливлаева.

В навечерието на 40-годишнината от най-тежката ядрена авария в историята излезе изследването „Българският Чернобил“, което поставя под въпрос утвърдените представи за последиците от трагедията у нас. Изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната. Стъпвайки върху международни доклади и български архиви, Димитър Вацов посочва, че причините за това не се коренят в природни особености или географско положение, а в чисто институционални решения – като следствие от забавени, непълни и често съзнателно изкривени мерки за защита на населението. Изданието е на Института за изследване на близкото минало „Ивайло Знеполски“ и „Сиела“.