Алексей Навални пише мемоарите си в периода между отравянето през 2020 и смъртта си през февруари 2024 г. Книгата беше публикувана с помощта на съпругата му Юлия Навална в края на октомври 2024 г. — осем месеца след смъртта му в изправителната колония „Полярен вълк“ в Сибир. Първата част е написана, докато той се възстановява в Германия от отравянето през 2020 г. с вещество от групата на „Новичок“. Втората част е от периода, в който Навални е сигурен, че смъртта му идва. Той започва да я пише, след като през февруари 2021 г. е арестуван при пристигането си в Москва и прекарва остатъка от живота си в затвора. „Това е съвсем друга литература и съвсем друг Навални. Следва неговият затворнически дневник“, пише в сайта „Медуза“ руският журналист Михаил Зигар. Откъс от изданието на „Рива“.

Романът е литературното завръщане на Салман Рушди при темата за родината. Епичната история отправя послание към читателите, че човешката сила е мимолетна, но човешките истории траят вечно. Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, „Градът на победата“ е внушителен роман за метафизична любов, увлекателни приключения през границите на времето и вечни етични дилеми. Изданието е на „Колибри“, преводът – на Надежда Розова.

Книгата „Пилат и Иисус“ под авторството на Джорджо Агамбен е посветена на срещата между временното и вечното, разкрита в евангелския епизод на разговора между римския прокуратор и Спасителя. „Иисус, Чието Царство не е от този свят, приема да се подложи на осъждането на един съдник – Пилат, който отказва да Го осъди. Дебатът – ако изобщо става дума за дебат – трае шест часа, ала накрая съдията не произнася присъда. Той просто Го „предава“ на първосвещениците и палачите“, пише италианският философ.

Книгата постоянно изненадва читателя. Започнала като етимологични анекдоти за приключенията на единични имена и феномени – истории за куфари, неприлични думи, за сбъркани преводи, тя прави неочакван завой. Със същите етимологични техники започва да проследява фундаментални феномени и абстрактни идеи. В „Думи за езика“ са поместени над 130 истории, разгледани през призмата на лингвистиката и в контекста на етнография, история, география, антропология, палеонтология, сравнителна митология, генетика, археология, химия и биология.

Да превърнеш всекидневието си в литература – на това е способен само писателят. Но да не се заблуждаваме – не всеки писател ще се справи. В този конкретен жанр Хайнц Хеле е особено последователен. И ако в предишните му книги – на български са издадени „Успокояващият звук на избухващ керосин“ (2019) и „Преодоляване на гравитацията“ (2021) – този подход е проведен частично, то в най-новия му роман „Вълни“ (издателство „ФънТези“, превод Ема Ангелова) той е основната сюжетна линия. Авторът превръща себе си в литературен герой след едно малко необичайно решение.

„През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес… Неговото име бе влязло дори във всекидневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.“ Откъс от книгата, в която Михаил Вешим разказва живота Мистер Сенко, изданието е на „Книгомания“.