„За мен патриотичното във волейболната игра е да помогнем на най-голям брой български деца да си сбъднат мечтите и да искат да защитават цветовете на България на спортната площадка. За мен не е патриотично да си рисуваш Левски на прасеца, да обясняваш, че мигрантите нямат място тук, да не искаш България да е в Европейския съюз и НАТО…“ Владимир Николов разказва за спортните и личните успехи и тяхната висока цена пред журналистката Виолета Цветкова. Написаната в съавторство книга разкрива вдъхновяващата история на едно обикновено българско момче, изкачило „волейболния Еверест“, но завинаги останало вярно на родината си, на своето момиче и на ценностите, които неговите лични будители са му предали. Откъс от изданието на „Сиела“.

В книгата „Романтическа лъжа и романна истина“ (1961) Рене Жирар за първи път формулира своята теория за миметичното желание. Желаем това, което желае другият, когото харесваме и на когото завиждаме, а ескалацията на съперничеството ражда насилието. Френският мислител, недостатъчно познат в България, а и изобщо с късен пробив в световната известност, звучи все по-актуално с наблюденията си върху ролята на насилието в човешката култура. Миметичната теория е гравитационен център на неговата антропология на насилието и свещеното. Откъс от изданието на „Изток–Запад“ в превод на Нина Венова. 

Изданието съдържа текстове на проф. Димитър Михалчев (1881–1965), посветени на проблемите на морала. Те са били публикувани през първата половина на ХХ век, най-вече в издаваното от него сп. „Философски преглед“. Днес тези текстове са трудно достъпни както за специалистите, така и за широката публика. Димитър Михалчев е една от най-авторитетните фигури в културата на ХХ век в България. Творческите му изяви в първата половина на века доминират развоя на философската мисъл у нас. В най-ранното си творчество той проявява подчертан интерес към проблемите на етиката. Изданието е на Института за българска философска култура, съставител и научен редактор е Добрин Тодоров, автор на предговора Атанас Стаматов.

Сборникът обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Книгата е пъстра мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера… Публикуваме един от текстовете в изданието на „Колибри“.

Самотен старец посреща всяко утро, вперил взор в морето. Фончито – ученик, който чака автобуса си наблизо – наблюдава мълчаливия човек с любопитство, докато един ден не се приближава. Така започва тяхното странно и вълнуващо приятелство, в което дядото, подобно на Шехерезада, започва да разказва необикновена история. Винаги я прекъсва на най-интересното място. Книгата „Корабът на децата“ на отишлия си неотдавна нобелов лауреат Марио Варгас Льоса излиза за пръв път на български език в издателство „Лист“.

Историята, разказана от американската писателка Катрин Дж. Чен, ни връща в 1429 г., когато цяла Франция е в пламъци. От близо век бушува война с Англия и французите са загубили част от земите си. Кралете се сменят, народът страда. Спасението идва неочаквано със 17-годишната Жана… „Жана д’Арк в тази книга не е благочестива девица“, пише именитата канадска писателка Маргарет Атууд, впечатлена от дръзкия подход на авторката. Със своя въздействащ, почти кинематографичен стил, романът е повече от историческа проза – той провокира разговор за властта, ролята на жените и цената на непокорството.