Бежанците ни припомнят колко уязвимо е собственото ни социално положение и колко несигурно е благополучието ни. Но ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и „миграционната криза“ е нашата обща съдба, предупреждава полският социолог, есеист и философ Зигмунт Бауман в новата си книга, издадена от „Изток-Запад“. Няма друг път към мирно и изгодно за всички съжителство освен взаимното опознаване и диалог. Публикуваме откъс от книгата.

„Двадесет и петият час”(1949) на К. Вирджил Георгиу (изд. Фондация Комунитас, превод от френски Тони Николов) е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” – едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Книгата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи. Публикуваме откъс от нея.

В „Записки за бившите хора“ (СОНМ, превод Рада Шарланджиева) Горан Симич проникновено интерпретира основните мотиви в съвременната босненска проза: войната, живота като кланица, непоносимата тегота на емигрантското съществуване, последиците от травмите, най-тежката сред които е трайната загуба на смисъла. Героите в тези разкази са действително „бивши“ хора, хора от мирното време на ХХ век, преживели апокалипсиса, успели обаче да съхранят човешката си същност. Публикуваме разказа „Легенда за Адам Рамката“ от сборника.

Изданието на „Колибри“ включва три кратки кореспонденции на Райнер Мария Рилке (1875–1926). В първите две, известни като „Писма до един млад поет” и „Писма до една млада жена”, Рилке споделя разсъждения за изкуството, пола, Бога, самотата. Кореспондецията на Рилке с Марина Цветаева (1892–1941), водена месеци преди смъртта на поета, е сливане в езика и в поезията, което копнее за вечността. Събрани в едно издание, тези писма са документ на времето и ключ към творчеството на двама от най-големите поети на XX век. Публикуваме откъс от книгата и предисловието на съставителката и преводачка Майа Разбойникова-Фратева.

Книгата (ИК „Колибри, библиотека „Амаркорд“, превод Надя Баева) включва диалози с Вернер Херцог и представя неговите възгледи и мнения за хората, с които е общувал и работил. Ре­жисьор, сценарист и актьор, той е жива леген­да на немското кино. Героите му са ексцентрични лич­ности с невъзможни мечти или странни таланти. Публикуваме откъс от книгата.

Романът „Не чакай слънцето да залезе“ (изд. „Ерго“) има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова не се страхува да експериментира. Наричат я голямата дама на чешката литература. Писателка, журналистка, говорителка на независимата гражданска инициатива „Харта-77“ по време на тоталитарния режим, тя лежи в затвора, забранено й е да публикува. Прочетете откъс от книгата.