Писмата, събрани в изданието на „Изток-Запад“, Гюстав Флобер изпраща в продължение на осем години до поетесата Луиз Коле.Според Алексей Толстой те са „забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек“. Публикуваме няколко от тях.
Хрониката на проф. Димитър Аврамов разглежда едно изпълнено с напрежения десетилетие (1956–1966) в художествения живот на България, десетилетие на изненадващи обрати и морални изпитания. Публикуваме откъс от първа глава на „Летопис на едно драматично десетилетие“ , преиздаден с допълнения от изд. „Стефан Добрев“.
Сборникът с разкази на Исак Бабел „Вдъхновение“ (ИК „Колибри“, съставителство и превод София Бранц) включва рядко издавани разкази, повечето от които се публикуват за първи път на български език. Освен „допълнения” към „Конармия”, „Одески разкази” и „Историята на моя гълъбарник” книгата съдържа и автобиографични творби. Публикуваме разказа „Фоим Грач“ и проницателните думи на Елиас Канети за Исак Бабел.
„Хората винаги са искали да знаят как и защо се случват големите промени в историята. Задавали са си и си задават въпросите има ли връзка между историческите факти и какъв е характерът на тази връзка“, пише съставителят на книгата проф. Ивайло Знеполски. В изданието са събрани докладите от проведената на 6 и 7 декември 2014 г. международна научна конференция, организирана от Дома на науките за човека и обществото и Института за изследване на близкото минало в рамките на „Софийски диалози“. Публикуваме уводните думи на съставителя и статията на Пиер Нора върху статута на събитието в съвременния медиен свят.
„Векът на Луи XIV“ от Волтер (ИК „Изток-Запад“, превод Венелин Пройков) не само запознава читателите с биографията на един от най-значимите френски владетели, но и предлага поглед върху интелектуалния, социалния и икономическия живот във Франция и Европа през XVII век. Ето какво пише самият Волтер: „Желаем да се опитаме да обрисуваме за потомците не действията на един-единствен човек, а духа на хората през един век, надминал другите със своето просвещение.“ Публикуваме откъс от първи том.
Макар и позната у нас най-вече с романите си, повечето преведени на български, Вирджиния Улф е не по-малко известна и със своите есета. Тя цял живот пише есета по литературни и нелитературни поводи, в които без задръжки изказва собственото си мнение, често пъти в разрез с общоприетото. Публикуваме едно от есетата в сборника, издание на „Колибри“ в превод на Иглика Василева.
Третият том от поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало, съвместно с издателство Сиела, е панорама на времето, видяно и преживяно през конкретни човешки съдби. В двата конкурса, въз основа на които е изграден този том, участват повече от 200 души. Публикуваме въведението на съставителя проф. Ивайло Знеполски и част от изключително ценния „Дневник на един евреин в трудов лагер (1943)“ на Сабетай Моис Майер.
История за любов по време на изгнание, издържана в добрия дух на черния хумор – романът „Синият присмехулник“ на чешкия писател Иван Бинар излезе в поредицата „Модерна европейска проза“ на изд. „Ерго“ в превод на Маргарита Кюркчиева. Втората световна война не е свършила с последния изстрелян снаряд, романът разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби. Публикуваме откъс от него.
„Какви са унгарците“ (изд. „Рива“) е книга, изградена върху исторически факти, популярни анекдоти, кратки весели или тъжни истории, пословици и поговорки, а също и върху личните наблюдения на автора за европейците от други страни. Представена е всекидневната Унгария, шеговито, а понякога в приказна форма. Прочетете откъс от книгата.
