Любов и изгнание“ (ИК „Изток-Запад“) е мемоарна книга за ранните години на Айзак Башевис Сингър – единствения американски писател, удостоен с Нобелова награда за литература (1978), който не пише на английски език. Разказ от първо лице за болшевишката революция, сталинските чистки, ужаса на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда. Публикуваме откъс от нея.
Сборникът с есета на руския писател Виктор Ерофеев „Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ (изд. „Факел експрес“, съставителство Георги Борисов, превод Иван Тотоманов) е втората книга от поредицата „Есета“ на издателството, започнала с Homo poeticus на Данило Киш. Художник на изданието отново е Кирил Златков. Публикуваме текста на Ерофеев, посветен на композитора Алфред Шнитке.
Партньорът за цял живот неусетно е заменен с партньори за периоди от живота? Серията „работи” е заменила професията за цял живот? Дали, ако живееш двойно по-бързо, можеш да реализираш двойно повече възможности? Книгата „Ускоряване” на проф. Хартмут Роза (изд. КХ – Критика и Хуманизъм в превод на Светла Маринова) получи широк отзвук и подреди автора си сред най-обещаващите мислители. Тя предоставя нови начини да тълкуваме усещанията си за промени във времето, в което живеем, и да мислим за спасение от ускоряването. Авторът ще разговаря с читатели на 17 септември в Гьоте-институт в София.
Memento mori (изд. Фондация „Комунитас”, превод Владимир Градев) е сборник с проповеди на трима забележителни майстори на християнското красноречие. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе. Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. Публикуваме най-ранния текст на Босюе и уводната студия на проф. Градев (със съкращения).
Сюжетът на „Орехови двори” (изд. „Летера“, превод от хърватски Рада Шарланджиева) е изграден около историята на една необикновена дубровчанка, родена в зората на ХХ век. През нейния живот се разплитат историите на пет поколения в продължение на 120 години. Една зашеметяваща галерия от образи, пометени от социалните катастрофи, в разломите на две световни и множество локални войни.
Миленко Йергович, един от най-четените автори в съвременните южнославянски литератури, ще гостува от 22 до 26 септември в София и Пловдив. Прочетете глава от романа и бележката на преводачката Рада Шарланджиева.
Сборникът с творби на Густав Майринк излиза в поредицата „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“. Освен „Голем“ – първата новела на Майринк, и „Белият доминиканец“, изданието включва пет разказа на австрийският писател. Преводът на книгата е дело на Светослав Минков, автор на илюстрациите е Петър Станимиров. Прочетете послеслова на Светослав Минков от изданието на Филип Чипев от 1926 г., бележката на редактора на изданието на Майринк от 1988 г. на „Народна култура“ Федя Филкова, както и откъс от „Голем“.
След 13-годишно мълчание Милан Кундера, един от най-значимите съвременни писатели, публикува нов роман. „Празникът на незначителността” (изд. „Колибри“, превод Росица Ташева) е написан на френски, също като „Бавно”, „Самоличност” и „Незнанието”, но е издаден първо в Италия. В него лесно можем да припознаем резюме на цялото творчество на писателя. Публикуваме откъс от книгата.
„Подчинение“, последният роман на Мишел Уелбек, беше издаден в деня на кървавото нападение срещу редакцията на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“ в началото на 2015 г. Впоследствие той за дълго беше най-коментираната книга в Европа. От 10 август е в ръцете и на българските читатели. Издадена е от „Факел експрес“, преводът е на Александра Велева. Романът антиутопия описва идването на власт във Франция на президент ислямист през 2022 г. Прочетете откъс от книгата.
На български език се появи един легендарен роман – „Зюлейка Добсън, или Оксфордска любовна история” на Макс Биърбом, известен с измисления си от Дж. Б. Шоу прякор „несравнимия Макс”. Биърбом (1872-1956) е сатирик, театрален и литературен критик, есеист, прозаик, карикатурист; настоящият роман е основният му артистичен принос към текстуално „освещаване“ на дендизма. Изданието е на КХ – Критика и Хуманизъм, а преводът на Атанас Игов. Прочетете откъс от романа.
