На кого служи Държавна сигурност? Какво е влиянието на институционалната й култура върху българското обществото? Какви са били критериите за постъпване на работа и растеж в йерархията? Това са част от въпросите, на които търси отговор изследването на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, базирано на личните кадрови дела на 47 от най-известните офицери от ДС. Публикуваме откъс от книгата, издание на „Сиела“ и Института за изследване на близкото минало.

По време на цялата Втора световна война Астрид Линдгрен си води дневник, в който разказва за живота в Стокхолм, за света, обхванат от война, и за собственото си семейство. До 2013 г. 17-те тетрадки с кожена подвързия се съхраняват в кош за пране в дома на писателката. Едва след това „Военният дневник“ на 32-годишната майка на две деца и бъдеща писателка за пръв път става обществено достояние. Прочетете откъс от книгата, излязла със знака на ИК „Пан“ (превод от шведски Живка Колева).

В книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен” (ИК „Сиела”, 2015) журналистът Георги Тошев търси личността на незабравимата акриса, пръсната в бележки, картини и разговори с близки. Публикуваме началните редове от книгата и част от трета глава, „Недовършен разговор“ с Катя Паскалева, която си отиде преди 13 години.

Книгата „Историите за детството“, последният публикуван том от трилогията „Иисус от Назарет“ на папа Бенедикт XVI, предстои да излезе на български в началото на 2016 г. със знака на Фондация „Комунитас“ и в превод на проф. Георги Каприев. Тя служи тематично и хронологически като пролог към вече излезлите два тома, посветени на образа на Христос и Неговото послание. Публикуваме предговора и първата глава от книгата.

В „Сами заедно“: „Човешкият отпечатък“, том 2 („Изток-Запад“, превод от френски Невена Галчева) Цветан Тодоров събира свои есета, писани през последните две десетилетия. В тях Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Във виртуалния си диалог с тези личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека и за неотменимата му връзка с другите. Публикуваме есето, посветено на Моцарт.

За пръв път на български излезе книга на един от най-оригиналните хуманитарни мислители на ХХ век: Ханс Блуменберг, автор на идеята за метафорология. Освен като път за изработване на културна история и теория, освен като възхитителен начин да се премахнат границите между философия, културология, литературна теория, книгата „Парадигми към една метафорология“ (КХ – Критика и Хуманизъм, 2015 г., превод Нина Николова) е нов прозорец за читателя, който се интересува от собственото си мислене и себеосмисляне. Публикуваме първа глава от нея.