В книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен” (ИК „Сиела”, 2015) журналистът Георги Тошев търси личността на незабравимата акриса, пръсната в бележки, картини и разговори с близки. Публикуваме началните редове от книгата и част от трета глава, „Недовършен разговор“ с Катя Паскалева, която си отиде преди 13 години.
Книгата „Историите за детството“, последният публикуван том от трилогията „Иисус от Назарет“ на папа Бенедикт XVI, предстои да излезе на български в началото на 2016 г. със знака на Фондация „Комунитас“ и в превод на проф. Георги Каприев. Тя служи тематично и хронологически като пролог към вече излезлите два тома, посветени на образа на Христос и Неговото послание. Публикуваме предговора и първата глава от книгата.
Посмъртната автобиография „Дойди, бъди Моята светлина!” (Фондация „Комунитас”) представлява наследство от записки на Майка Тереза под редакцията и с коментара на Браян Колодиейчук, постулатор на процеса за канонизацията й. Тези страници разкриват нейния вътрешен живот в целия му драматизъм. Защото, както пише редакторът, Майка Тереза не успя да скрие своето дело сред бедните, но успя да запази скрита дълбочината на своята връзка с Бог. Публикуваме откъс от книгата.
В „Сами заедно“: „Човешкият отпечатък“, том 2 („Изток-Запад“, превод от френски Невена Галчева) Цветан Тодоров събира свои есета, писани през последните две десетилетия. В тях Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Във виртуалния си диалог с тези личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека и за неотменимата му връзка с другите. Публикуваме есето, посветено на Моцарт.
За пръв път на български излезе книга на един от най-оригиналните хуманитарни мислители на ХХ век: Ханс Блуменберг, автор на идеята за метафорология. Освен като път за изработване на културна история и теория, освен като възхитителен начин да се премахнат границите между философия, културология, литературна теория, книгата „Парадигми към една метафорология“ (КХ – Критика и Хуманизъм, 2015 г., превод Нина Николова) е нов прозорец за читателя, който се интересува от собственото си мислене и себеосмисляне. Публикуваме първа глава от нея.
Писмата, събрани в изданието на „Изток-Запад“, Гюстав Флобер изпраща в продължение на осем години до поетесата Луиз Коле.Според Алексей Толстой те са „забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек“. Публикуваме няколко от тях.
Хрониката на проф. Димитър Аврамов разглежда едно изпълнено с напрежения десетилетие (1956–1966) в художествения живот на България, десетилетие на изненадващи обрати и морални изпитания. Публикуваме откъс от първа глава на „Летопис на едно драматично десетилетие“ , преиздаден с допълнения от изд. „Стефан Добрев“.
Сборникът с разкази на Исак Бабел „Вдъхновение“ (ИК „Колибри“, съставителство и превод София Бранц) включва рядко издавани разкази, повечето от които се публикуват за първи път на български език. Освен „допълнения” към „Конармия”, „Одески разкази” и „Историята на моя гълъбарник” книгата съдържа и автобиографични творби. Публикуваме разказа „Фоим Грач“ и проницателните думи на Елиас Канети за Исак Бабел.
„Хората винаги са искали да знаят как и защо се случват големите промени в историята. Задавали са си и си задават въпросите има ли връзка между историческите факти и какъв е характерът на тази връзка“, пише съставителят на книгата проф. Ивайло Знеполски. В изданието са събрани докладите от проведената на 6 и 7 декември 2014 г. международна научна конференция, организирана от Дома на науките за човека и обществото и Института за изследване на близкото минало в рамките на „Софийски диалози“. Публикуваме уводните думи на съставителя и статията на Пиер Нора върху статута на събитието в съвременния медиен свят.
