През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино пише трилогията „Нашите предци” (ИК „Колибри” 2014 г.), в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра. „Разполовеният виконт” (1952), „Баронът по дърветата” (1957) и „Несъществуващият рицар” (1959) са три отделни новели, на които авторът гледа „като на родословното дърво на предците на съвременния човек”. Прочетете откъс от „Разполовеният виконт”.

