През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино пише трилогията „Нашите предци” (ИК „Колибри” 2014 г.), в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра. „Разполовеният виконт” (1952), „Баронът по дърветата” (1957) и „Несъществуващият рицар” (1959) са три отделни новели, на които авторът гледа „като на родословното дърво на предците на съвременния човек”. Прочетете откъс от „Разполовеният виконт”.

Една вълнуваща история, събрала всички чувства, на които е способно човешкото сърце (изд. „Рива”). За пореден път големият турски писател Решат Нури Гюнтекин (1889-1956) ни разкрива потайностите на привидното, убеждава да се учим да прощаваме. Неговите произведения вдъхновяват сценаристите на турските сериали. Прочетете началото на книгата.

Новият роман на Емилия Дворянова (изд. „Обсидиан“) е разказ, който неусетно преобразява читателя, стълба, в края на която е Входът, откъдето никой не би пожелал да се върне. Романът тръгва от страданието, меланхолията и тъгата на своята героиня, за да я отведе до пречистването, просветлението и повторно откритата връзка с Другия. Публикуваме откъс от книгата.

„Граматика на цивилизациите” (ИК „Изток-Запад”) е един от големите трудове на известния френски историк Фернан Бродел, виден представител на френската школа Анали. Публикувана за първи път през 1963 г., книгата е замислена като учебник за ученици в горните класове във френските училища, които да се изправят лице в лице – и най-вече с разбиране – със света, в който занапред ще живеят. Прочетете откъс от предговора на Морис Емар и началото на книгата.

По повод 141-ата годишнина от обесването на Апостола на свободата в издателство „Изток Запад” излезе книгата „Васил Левски”, преиздадена за пръв път от 1929 г. насам, със съставител историка Димитър Страшимиров. Представени са най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. Прочетете предговора и откъс от книгата.

Антологията (изд. „Кибеа”) показва отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и илюстрира порасналото самочувствие, копнежа за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Прочетете предговора и откъс от пътеписа „Пътьом през Япония” (1907) от Антон Бозуков.