Андреас Третнер издаде в превод на немски поезия и проза от Александър Вутимски. Публикуваме фрагменти от биографичното му есе за поета в превод на Ана Димова и текст за книгата „Стихове от синьото момче“ от Божидар Кунчев. „Андреас Третнер, проучил с научна съвест и прецизност най-различни факти от живота на Вутимски като човек и поет, е откроил още по-релефно неговия образ. А също и образите на времето, на спътниците на Вутимски, на някогашната София, оставаща завинаги в поезията му… Тази „биографична реконструкция“ се чете с много внимание и вълнение. И наистина, както вече отбелязах, е с приносно значение“, пише проф. Кунчев, който е сред най-изтъкнатите изследователи на поетическото поколение от 40-те години на ХХ век. 

„Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците.“ По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата акустика на паметта, смесваща делнично и възвишено. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни“, пише Георги Господинов за книгата с фрагменти на Иван Теофилов „Самота, извисена над делниците“, издание на Фондация „Комунитас“. Публикуваме откъс от нея.

Алексей Навални пише мемоарите си в периода между отравянето през 2020 и смъртта си през февруари 2024 г. Книгата беше публикувана с помощта на съпругата му Юлия Навална в края на октомври 2024 г. — осем месеца след смъртта му в изправителната колония „Полярен вълк“ в Сибир. Първата част е написана, докато той се възстановява в Германия от отравянето през 2020 г. с вещество от групата на „Новичок“. Втората част е от периода, в който Навални е сигурен, че смъртта му идва. Той започва да я пише, след като през февруари 2021 г. е арестуван при пристигането си в Москва и прекарва остатъка от живота си в затвора. „Това е съвсем друга литература и съвсем друг Навални. Следва неговият затворнически дневник“, пише в сайта „Медуза“ руският журналист Михаил Зигар. Откъс от изданието на „Рива“.

Романът е литературното завръщане на Салман Рушди при темата за родината. Епичната история отправя послание към читателите, че човешката сила е мимолетна, но човешките истории траят вечно. Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, „Градът на победата“ е внушителен роман за метафизична любов, увлекателни приключения през границите на времето и вечни етични дилеми. Изданието е на „Колибри“, преводът – на Надежда Розова.

Книгата „Пилат и Иисус“ под авторството на Джорджо Агамбен е посветена на срещата между временното и вечното, разкрита в евангелския епизод на разговора между римския прокуратор и Спасителя. „Иисус, Чието Царство не е от този свят, приема да се подложи на осъждането на един съдник – Пилат, който отказва да Го осъди. Дебатът – ако изобщо става дума за дебат – трае шест часа, ала накрая съдията не произнася присъда. Той просто Го „предава“ на първосвещениците и палачите“, пише италианският философ.

Книгата постоянно изненадва читателя. Започнала като етимологични анекдоти за приключенията на единични имена и феномени – истории за куфари, неприлични думи, за сбъркани преводи, тя прави неочакван завой. Със същите етимологични техники започва да проследява фундаментални феномени и абстрактни идеи. В „Думи за езика“ са поместени над 130 истории, разгледани през призмата на лингвистиката и в контекста на етнография, история, география, антропология, палеонтология, сравнителна митология, генетика, археология, химия и биология.