Ново изследване на проф. Момчил Методиев в поредицата „Минало несвършено“ на издателство „Сиела“, съвместно с Института за изследване на близкото минало разкрива съдбата на Църквата в сянката на Държавна сигурност. Чрез задълбочен прочит на архивите на Държавна сигурност авторът реконструира една от премълчаваните области на комунистическата намеса – вътрешния живот на Българската православна църква. Книгата проследява съдбата на десетима духовници – жертви на репресията, и петима сътрудници на службите, заемащи висши позиции в йерархията.

Книгата „Пилат и Иисус“ под авторството на Джорджо Агамбен е посветена на срещата между временното и вечното, разкрита в евангелския епизод на разговора между римския прокуратор и Спасителя. „Иисус, Чието Царство не е от този свят, приема да се подложи на осъждането на един съдник – Пилат, който отказва да Го осъди. Дебатът – ако изобщо става дума за дебат – трае шест часа, ала накрая съдията не произнася присъда. Той просто Го „предава“ на първосвещениците и палачите“, пише италианският философ.

Терминът, изкован от самия автор, е свързан с изграждането на публичните образи на литературните личности, които се превръщат в произведение на изкуството сами по себе си. Популярността не е достатъчна – нужно е около писателя да има „повествование, дори направо легенда, а още по-добре – мит“. В труда си проф. Неделчев предлага обзор на явлението литературен персонализъм „във всичките му разцветки и проявления“.

Да превърнеш всекидневието си в литература – на това е способен само писателят. Но да не се заблуждаваме – не всеки писател ще се справи. В този конкретен жанр Хайнц Хеле е особено последователен. И ако в предишните му книги – на български са издадени „Успокояващият звук на избухващ керосин“ (2019) и „Преодоляване на гравитацията“ (2021) – този подход е проведен частично, то в най-новия му роман „Вълни“ (издателство „ФънТези“, превод Ема Ангелова) той е основната сюжетна линия. Авторът превръща себе си в литературен герой след едно малко необичайно решение.

Революцията е победена – може би защото е изгубила своя загадъчен лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой на барикадите, е принуден да бяга, при което поставя на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност са по петите му, но това е само част от проблема… Романът на украинския поет, писател и музикант Юрий Андрухович, издаден от „Парадокс“ (превод Албена Стаменова), е най-драматичният и в същото време най-лиричният роман на Юрий Андрухович.

„В памет на отминалото поколение“ е прочит на историята „от първо лице“, дело на политик и писател, но замислен като семеен разказ, насочен към неговите праплеменници. Книгата не е „политическа биография“ на Филип Димитров, макар да дава „ключове“ към бъдещи събития. Представянето ѝ е на 8 април, вторник, от 18.30 часа в Централния дом на архитекта в София.