Издателство Комунитас

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

„Двадесет и петият час”(1949) на К. Вирджил Георгиу (изд. Фондация Комунитас, превод от френски Тони Николов) е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” – едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Книгата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи. Публикуваме откъс от нея.

„Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето”, заявява Лев Толстой през 1895 г. при вестта за смъртта на писателя. Едва в началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като „явление”. Валтер Бенямин в размислите си над генезиса на модерния роман посвещава отделно изследване на поетиката му. Публикуваме откъс от сборника „Запечатаният ангел” (изд. Фондация Комунитас), който включва част от християнските произведения на Николай Лесков, преведени за пръв път на български.

Книгата „Историите за детството“, последният публикуван том от трилогията „Иисус от Назарет“ на папа Бенедикт XVI, предстои да излезе на български в началото на 2016 г. със знака на Фондация „Комунитас“ и в превод на проф. Георги Каприев. Тя служи тематично и хронологически като пролог към вече излезлите два тома, посветени на образа на Христос и Неговото послание. Публикуваме предговора и първата глава от книгата.

Посмъртната автобиография „Дойди, бъди Моята светлина!” (Фондация „Комунитас”) представлява наследство от записки на Майка Тереза под редакцията и с коментара на Браян Колодиейчук, постулатор на процеса за канонизацията й. Тези страници разкриват нейния вътрешен живот в целия му драматизъм. Защото, както пише редакторът, Майка Тереза не успя да скрие своето дело сред бедните, но успя да запази скрита дълбочината на своята връзка с Бог. Публикуваме откъс от книгата.

Memento mori (изд. Фондация „Комунитас”, превод Владимир Градев) е сборник с проповеди на трима забележителни майстори на християнското красноречие. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе. Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. Публикуваме най-ранния текст на Босюе и уводната студия на проф. Градев (със съкращения).

„От 25-ия час до вечния час”, издание на Фондация „Комунитас”, е опит за духовна автобиография, в която по нишката на детските си спомени писателят К. Вирджил Георгиу, този „поет на Христа и на Румъния”, както определя сам себе си, се връща към образа на бащата (два пъти отец – като баща и като свещеник), изчезнал безследно по време на съветската окупация. Прочетете откъс от книгата.

Сборникът (издаден от Фондация „Комунитас”, съставител и преводач Владимир Градев) съдържа есета, размишления, изповеди и една трагедия, определяни от Симон Вейл като „духовни изследвания”. Всяка нейна мисъл е изпълнена с идващата от Духа сигурност, че единствено свръхестествената любов носи познание и свобода. Прочетете откъс от книгата.

Новото издание на фондация „Комунитас” „Тежък маршрут” на Евгения Гинзбург е драматично свидетелство за епохата на сталинизма. Евгения Семьоновна Гинзбург (1904–1977), блестяща писателка и журналистка, запомня преживяното с надеждата да го разкаже „на добрите хора”. Предлагаме откъс от тази изключителна книга, писана след 18 години в ГУЛАГ, както и рецензия от Илияна Иванова.

Текстът е част от книгата на Франсоа Мориак "В какво вярвам" (1960), определяна като съкровената изповед на твореца католик, негов опит да отговори възможно най-просто и искрено на въпроса защо е останал верен на религията, в която е роден.