Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Публикуваме „С цвят на пепел“, една от студиите в книгата на проф. Владимир Градев, публикувана от Фондация „Комунитас“.
За практическия, практикуващ, мистагогически разум на „Разпознавания. По пътищата на душата“ от Владимир Градев (изд. Фондация Комунитас, 2017 г.).
Трите студии, които съставят книгата (Фондация „Комунитас”, 2017 г.) са свързани в определена последователност, подчертава авторът. „Така, първата от тях е по-строго историко-екзегетическа и има за цел да представи автентичния „хронотоп”, в който е било установено евхаристийното тържество на Църквата… Есхатологичната природа на завещаното ни тогава (и актуализирало се на Петдесетница) осъществяване е предметът пък на втората студия, а третата е посветена на онова, което всъщност е (би трябвало да е) Църквата – осъществеността на завещаното ни от Христос”.
Това е първата поява на Борис Зайцев (1881–1972) на български език (изд. Фондация „Комунитас“, 2017, превод от руски Деян Кюранов). Той, моралният стожер на бялата емиграция в Париж, е слабо познат и в родината си, макар че е оставил около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета… В стила му си дават среща и сблъсък руската класика и отричането й. Публикуваме откъс от пътеписа „Атон“.
Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?
„Двадесет и петият час”(1949) на К. Вирджил Георгиу (изд. Фондация Комунитас, превод от френски Тони Николов) е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие” – едно „адско клеймо”, което го преследва до гроба. Книгата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Екранизирана е през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Серж Реджани и Вирна Лизи. Публикуваме откъс от нея.
Сър Томас Браун (1605-1682) е лекар, учен, колекционер, писател, който с неутолима любознателност изследва най-странни природни и културни форми. Той всъщност е преди всичко религиозен човек, способен да разпознае и почита тайнството там, където то се явява. Запленен от стила и мисълта му, Борхес споделя, че е дал най-доброто от себе си, за да бъде сър Браун. Публикуваме въведението към книгата „Урнопогребение“ (Фондация „Комунитас”, 2016) на проф. Владимир Градев, който е превел от английски трактатите, и един от тях – „За сънищата“.
„Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче – славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре.“ протойерей Николай Нешков
„Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето”, заявява Лев Толстой през 1895 г. при вестта за смъртта на писателя. Едва в началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като „явление”. Валтер Бенямин в размислите си над генезиса на модерния роман посвещава отделно изследване на поетиката му. Публикуваме откъс от сборника „Запечатаният ангел” (изд. Фондация Комунитас), който включва част от християнските произведения на Николай Лесков, преведени за пръв път на български.
