Злото започва да отнема основни идеи, представи и представители на доброто и никой вече не успява да спаси човешката душа от златния телец.
Традицията съществува, само ако е жива, ако не се превръща в мъртва черупка, в псевдоморфоза. Честването на празника трябва да ни обединява – всички учени, духовници, учители, ученици, народ. Инак празникът става само празен от учебни занятия ден.
Градът подхожда на героите от романа на Джиб Михаеску, градът е мистерия, начин да покажеш обноски, възпитание, а и тайна надежда, че ще бъдеш разбран от някого и забелязан от Доня Алба.
Превеждах „Хазарски речник“ повече от година без никаква уговорка с наше издателство. Колкото повече затъвах в световете на Павич, толкова повече ме държеше текстът в опиянение.
Човешкият живот представлява несвършваща и непрекъсваема употреба на свободата, с която сме дарени още по сътворение. Тя е последната обвивка на човека, една от нишките на нашето богоподобие.
Близо две години бюрото ми беше до бюрото на Емилиян Станев. Тогава той беше в разгара на творчеството си. Имаше навика да разказва сюжетите на замислите си. Беше блестящ разказвач…
„Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения.“ Втора част на разговора.
Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!
