Погледът на Михаил Заимов (с камера или без, с думи или чрез обектива на нашите собствени очи), този споделен поглед е много по-интимен. Както заради характера на града, обсебен от морето, така и заради личния почерк.
„Марин Бодаков е поетът, който не може без другия и не се срамува от това, превръща го в етика, естетика и начин на живот.“ Роден е на 28 април преди 55 години.
За предстоящото издание на ръкописа от 250 страници на Иван Мешеков „Пенчо Славейков. Новоромантик-новокласик“. Поетът е роден на 27 април преди 160 години.
Чайките имат дарбата да навлизат в морето до границата на своите сили, за да се върнат на брега. Само болните и ненормалните отиват надалеч, забравили тези закони, и така загиват.
Той предпочита да задава въпроси, които нямат отговор. Опитва се да превръща въпросите в центрове на мисловни енергии, които задвижват умовете и душите. Прави го не като интелигент, а като интелектуалец и рицар на духа.
Четенето на тези страници не е удоволствие, не носи приятни емоции. Това е документ на времето, на цяла една епоха. Своя дневник Борис Делчев започва още преди Втората световна война и го завършва малко преди смъртта си – 1987 г.
Къде е коренът на тайното ожесточение към Патриарха? Дали единствено в прословутото грамадно его на ЛириКа, който счита до края на дните си, че е центърът на българската класика? За двойственото отношение на Кирил Христов към Иван Вазов.
Писателят Георги Господинов бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Националния институт за източни езици и цивилизации в Париж. Публикуваме думите му от церемонията и представящото слово на Мари Врина-Николов.
