Нямам готовност да пиша некролог за Алек. Защото той беше един от нас, родените през шейсетте. Вървяхме заедно през тия трийсет и нещо години по пътищата на литературата ни.
In memoriam. Публикуваме отново текста на Митко Новков за романите на Алек Попов, който ни напусна на 22 март 2024 г.
Между двете световни войни между светците и бесовете изплува един герой, роден не за бяс и носещ нещо изначално човешко в себе си, но по силата на обстоятелствата и фаталната случайност станал убиец или нарочен за такъв.
Загубата на проф. Знеполски за мен е равносилна на изчезването на интелектуалната рамка, в която търсехме, дискутирахме, мислехме през последните 30 години. Смятах тази рамка за постоянна и непоклатима.
„Писането е знание, което проектира светове и разширява духовните обеми на човека. То се съпротивлява срещу застиването на живота и инерцията на мисленето. Поезията ни показва защитени откъм зло пространства във Вселената.“ Разговор с Лора Динкова
„Тук искаме да търсим истината, а не да гледаме на нея като предварително зададена: тя е краен хоризонт и регулираща идея.“ На 1 март се навършват 85 години от рождението на Цветан Тодоров
Ивайло Знеполски, „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“, София, „Сиела“ и Институт за изследване на близкото минало, 2023 г.
„Днес различни персони питат: защо Динеков е писал толкова много за Блага? Приемам този въпрос като реторичен. Блага за него е много близък човек, всъщност най-близък.“ Разговор с Евелина Белчева
