Появата на авторизирания български превод на книгата на Адам Селигман и Мария Шнитер „Клетви и обети. Думите като генезис“ си позволявам да гледам като събитие от висок порядък в българския академичен живот.
Разговор с Димитър Кенаров за поетичната му книга „Разораните градини на любовта“ (издателство „Жанет 45“).
Силата и очарованието на романа „Реквием за една държава“ от Андрей Велков е, че извежда до мистическа алегория онова, което не просто се докосва до нас, а буквално протрива кожата ни и реже от плътта ни.
Романът „Писмо до моя диктатор“ на Йожен Мелц улавя и превръща трудно поддаващи се на вербализация субстрати на румънското в културен код за легитимиране на идентичност. Голямата метафора в този роман е стаята с неудобните истини и родината като такава стая.
Новият роман на Боян Йорданов „Под месечината, огромна като тиква“ („Жанет 45“, 2025 г.) поема риска и заявява куража да разкаже за едни от най-противоречиво-драматичните времена в нашето съвсем близко (от)минало.
За читателите, които са далеч от сферата на училищното образование, романът „Неадекватните“ на Або ще е антиутопия, диалогизираща с „1984“ на Оруел и с „Процесът“ на Кафка. Ще е наратив в традициите на „Параграф 22“, „Полет над кукувиче гнездо“ и „Стената“.
„Казвали са ми, че създавам митологията на този град. Може и да се окаже вярно…“ Разговор с фотографа Иван Шишиев за новия му юбилеен албум „Етюдите на София“.
От един класически мотив – писмо в бутилка, пуснато в морето, Мария Донева изгражда великолепна поема, в която се сменят рой чувства и се случват множество премеждия, които държат и малки, и големи читатели нащрек.
