Леонора Карингтън е изключителна художничка, свързвана със сюрреалистичното движение. Романът ѝ „Слуховият рог“ излезе наскоро за първи път у нас под логото на „Колибри“.
Поетичната книга на Бина Калс „Литания“ може да изтърпи дори само две определения, с които да бъде обозначена и обобщена – озарена и различна. Макар че едва ли е честно да я „затваряме“ по този начин, след като ни предизвиква за многократни прочити, размисли и възхита.
Публикуваната през 2024 г. анкета на доц. Елка Трайкова с проф. Михаил Неделчев се чете с огромен интерес, защото освен анкета този текст представлява и един много задълбочен, същностен, както от литературноисторическа, чисто историческа и културологическа, така и от обществено-политическа гледна точка диалог на двама учени.
„Объркващо е, когато видиш човек, който дълбоко вярва в някаква конспиративна теория и когато му бъдат представени красноречиви доказателства, че това, в което вярва, не е истина, отказва да промени мнението си.“ Разговор с консултантката Ани Дюк.
Поезията в „Триликата светлина“ на Маргарит Жеков съдържа – поне на повърхността си – пласт, който е извънредно комуникативен. Който говори на всеки, дори на най-неизкушения читател на поезия; говори му на много ясен, разбираем, всекидневен език.
Страхотна новина е, че американският писател Т. К. Бойл се сдоби с превод на български, който да предложи поне част от прозата му на българските читатели. Сборникът с разкази е представителен за неговия пикантен, по чандлъровски образен език, за някои от големите теми, които го вълнуват.
„Генът на съмнението“, Никос Панайотопулос, превод от гръцки Ирена Алексиева, издателство ICU, 2024 г.
Резултат на няколкогодишна интензивна работа на авторката, книгата предлага не само задълбочен анализ на „Софийски музикални седмици“, но и дава представа за състоянието на целия ни музикален живот в периода от 1970 г. до днес.
