За заглавие Иван Кулеков избира един от по-ранните си афоризми: „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“. Безутешна картинка на българските работи от край време. Лошо. По-лошото идва на края: като нямаме земя и вода, пак си правим кал.
„Газа отвръща с думи“ е книга изстрадана и истинска. Писани от млади хора, разказите в много от случаите избират гледната точка на детето, което се опитва да разбере противоречивия и жесток свят на възрастните.
Днес е практически невъзможно да си представим защо и как четенето на Николай от Куза се е превърнало във въпрос на живот и смърт за Алексей Лосев.
Романът „Тъжният тигър“ е написан от автор, който не вярва в изкупителната сила на литературата. Неж Сино твърди, че травмите не могат да се естетизират и в ужаса на жертвата няма красота.
Неизтриваемото всекидневие и тъмната материя на миналото в творчеството на унгарския поет.
Големият успех на романа „Северните води“ на Иън Макгуайър е без съмнение пренасянето на читателя на борда на кораб, който пътува както навън, така и навътре в неизследвани и мразовити територии.
„Искам читателят да няма категорично мнение какви са героите ми.“ Разговор с Антония Апостолова за новия ѝ роман „Болката идва по-късно“.
Не са много българите, при които прозвището „Поета“ се е превърнало в част от името им. Не са много и тези, които са чували за Николай Колев. Още по-малко са онези, които могат да си спомнят с каква вълшебна лекота създаваше шедьоври.
