Мирела Иванова обича да преподрежда своите стихове, да ги вижда в нови съотнесености, в нови съседства, в нови съзвучия. Тя непрекъснато съгражда, руши и пак съгражда своята лична митология.
Да публикуваш недовършеното, спонтанното, лесно оспоримото; онази заявка за цялост, която вечно ще бленува своята монументална завършеност.
Псалмите на Роман Кисьов са непрекъснат разговор на човека с Бог, непрекъснат въпрос: Кога сгреших, Боже, как да изляза от лабиринта на объркания ни нравствено житейски свят?
„Отче наш“ на Мирко Бръмбаров е роман с висока литературна амбиция, който умело съчетава елементи на психологически трилър, философска притча и социален роман.
С новия си роман „Адската машина на щастието“ Владислав Тодоров върши обратното на това, което прави съвременната българска литература – ако тя бяга насам, той бяга натам.
Книгата на Тома Шлесер „Очите на Мона“ представлява 52 лекции – едно дете, на което предстои да ослепее, е водено веднъж седмично от дядо си в Лувъра, за да се запознае с изкуството.
Книгата на д-р Стивън Грос „Усилията на любовта“ е убедително доказателство, че психоанализата може да допринася не само за психичното ни здраве, а и за други аспекти на нашия живот.
Той предпочита да задава въпроси, които нямат отговор. Опитва се да превръща въпросите в центрове на мисловни енергии, които задвижват умовете и душите. Прави го не като интелигент, а като интелектуалец и рицар на духа.
