Какво друго му остава, освен да си спомни финала на един първите си разкази: „Мъчно ли се умира, татко?“ И да отговори от името на бащата: „Не, мисля, че е доста лесно“.
В новата си книга „Мадам Мрън“ Петя Кокудева ни напомня ненатрапливо, естествено и с деликатен хумор, че отвъд мрънкането съществува и друг начин на живот – по-позитивен и усмихнат.
Книгата „Пилигрим от края, на света“ е своеобразен монолог, но и своеобразно направена антология, включваща някои предишни творби. Тя съдържа и един разговор с поета, чиито отговори са представени с думи от собствените му творби.
Разговор с Кирил Мерджански, автор на „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“.
Енигматичността, подводните течения и многоизмеримостта са присъщи и на най-новия сборник с разкази на Йорданка Белева – „Божията милост“. Значещото заглавие е емблематично за цялата книга
В „Пътна връв“ Наталия Делева не търси отговори, не обобщава, не разхвърля сентенции. Тя въвежда директно в раната и после дълбае в нея. А раната е многопластова: самотата в родителството, срама да бъдеш жертва…
Историята на Хъки – при все че е история за най-обикновено улично куче – би могла да бъде четена и като вълшебна приказка. Но само от онзи, който е отраснал с „Малкият принц“ и с приказките на Ханс Кристиан Андерсен и на Оскар Уайлд.
„Музеят на моето време“ е история на мъчително удържани социални разграничения на изличени от комунизма дейни слоеве с определящо обществено значение в стара, свободна България, история на грижливо пазени културни достойнства…
