Приказките на Никола Райков не са какви да е – предлагат различни сюжети, като читателят избира опция за развитието на историята. И изборът е постоянен.
„Дьорд Сонди е едновременно и Там, и Тук, гаранция за една българо-унгарска цялост.“ Днес унгарският поет, езиковед и българист навършва 80 години.
С „Тихата гора“ Слави Стоев ни превежда в тихите детски светове, където дактилната азбука не е просто символен капитал, а приобщаване. Тук детето с увреден слух не е в ролята на жертва. Дори напротив – спасява децата от опасната ламя…
„Със „Световна история“ ще се стремим да предложим богата и разнообразна палитра от издания в историческата област. Желанието ни е да обхванем различни епохи – от Античността до наши дни.“ Разговор с Мирела Мишева
В книгата си „Елена от Троя“ Бетани Хюз пътува надлъж и нашир през цялата Омирова география. Тя не просто събира митовете и не просто прави букет от тях, а разгръща нови измерения на усещането за Троя.
С теоретична прозорливост и мисловно пренасочване Николай Аретов задава в книгата си „Преводната белетристика от първата половина на XIX век“ нова гледна точка към проблем, който е само привидно еднозначен.
Тези дни излезе и том втори от дневника на литературния критик Борис Делчев. Един от най-главните герои, върху които се концентрира погледът на Б. Делчев, е поетът Александър Геров, наричан на много места в дневника „моят поет“.
Четох и съпреживявах поезия, модерна, класическа, българска, преводна. Радвах се, пристрастявах се, вълнувах се и затова ми се иска да „заразя“ и други със световете на четири поетични книги…
