ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Мила Попнеделева-Генова

Игра на „направи си книжка”

„Детето може да докосва книгата, да гали любимите герои в нея, да я гушне, да я гризне, да заспи с нея… Дигиталният четец е студен.“ С Мила Попнеделева-Генова разговаря Даниела Чулова-Маркова.

Андрю Скот Бърг

Геният

Откъс от биографията на Андрю Скот Бърг, посветена на гениалния редактор и откривател на литературни гении Максуел Пъркинс. Премиерата на филма по книгата е на 11 октомври.

Николай Лесков

Запечатаният ангел

„Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето”, заявява Лев Толстой през 1895 г. при вестта за смъртта на писателя. Едва в началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като „явление”. Валтер Бенямин в размислите си над генезиса на модерния роман посвещава отделно изследване на поетиката му. Публикуваме откъс от сборника „Запечатаният ангел” (изд. Фондация Комунитас), който включва част от християнските произведения на Николай Лесков, преведени за пръв път на български.

Прот. Сергий Булгаков

Автобиографични бележки. Духовен дневник

Голяма част от богословското творчество на отец Сергий Булгаков (1871-1944) не е преведено на български. Изданието на автобиографичните му текстове (фондация “Комунитас“, превод Борис Маринов) не само попълва една малка част от тази празнина, но и представя интимните страници, оставени от големия богослов. Публикуваме откъс от книгата и видео с изказването на проф. Калин Янакиев, направено на премиерата на изданието.

Антон Хикиш

Спомни си за царя

София, 1906 г. В княжеския двор пристига младият словак Антон Х. По онова време владетел на България е Фердинанд I от рода Сакс-Кобург-Гота, една от куриозните личности на тогавашна Европа... Романът (изд. „Ерго“, 2019 г. превод от словашки Людмила Котарова) проследява съдбата на двойка напълно противоположни герои. Публикуваме откъс от него.

Йежи Гедройч

Автобиография за четири ръце

Йежи Гедройч (1906–2000), основател и ръководител на легендарния Литературен институт и списание „Култура“ в градчето Мезон-Лафит край Париж, е една от знаковите личности през Студената война – не само за Полша, а и за целия източен блок. Публикуваме откъс от неговата автобиография, издадена от „Колибри“, превод от полски Силвия Борисова.

Цветан Тодоров

Непокорни

От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Публикуваме един от биографичните очерци (посветен на Ети Хилезум) от последната книга на Цветан Тодоров, излязла приживе във Франция. На български, в превод на Нина Венова, я издаде неотдавна „Изток-Запад“.

Слава Янакиева

Памет, вина, съвест

„Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията“, Слава Янакиева, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020 г.

Цветан Тодоров

Сами заедно

В „Сами заедно“: „Човешкият отпечатък“, том 2 („Изток-Запад“, превод от френски Невена Галчева) Цветан Тодоров събира свои есета, писани през последните две десетилетия. В тях Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Във виртуалния си диалог с тези личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека и за неотменимата му връзка с другите. Публикуваме есето, посветено на Моцарт.

Портал Култура

Олга Токарчук и Петер Хандке с Нобелови награди

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература, затова тази година лауреатите са двама: полякинята Олга Токарчук за 2018 г. и австриецът Петер Хандке за 2019 г.