ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Старите писатели

Старите писатели

Георги Данаилов

Всеки човек може да оцвети годините си

Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!

Георги Величков

Не сторих зло никому

По-голямата част от живота си прекарах по кафенета и ресторанти, в приятелски компании. Сега, към края вече, имам нужда да застана очи в очи с истината за самия себе си. Разбира се, вече не мога да поправя нещо, но трябва да стягам чисти дрехи за оня свят.

Портал Култура

Аз съм от поколението на последните литературни бохеми

Прописах от съпричастност към болката на млад работник, на когото каменотрошачка откъсна дясната ръка. Пред очите ми. Дълго време не можех да се избавя от случката с този човек. И я записах.

Димитър Коруджиев

Сценарият за Сашо Сладура чака 20 години

Във всяка област на живота ние отвоювахме територии от бившите комунисти „метър по метър”. Дълго време те доминираха във всички комисии и журита. А някои хора, наглед привързани към демокрацията, неочаквано вземаха тяхната страна.

Марко Ганчев

С етикета „поет-сатирик” не ме жигосаха като „враг на народа”

Иронията като поетика бе станала неотменна част от световната интелектуализация на поезията. Тя бе едно свенливо изказване на патоса, който, ако си бе останал романтично приповдигнат, щеше да се превърне в пародия за просветения съвременен читател.

Георги Данаилов

Няма история въобще, има истории

"Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения." Втора част на разговора.

Дарина Герова

Самотните родители сме с празни празници!

Злото започва да отнема основни идеи, представи и представители на доброто и никой вече не успява да спаси човешката душа от златния телец.

Никола Радев

Литературата очовечава света

Литературата не оправя света, тя го очовечава. Без нея светът оскотява. Има една чудна испанска поговорка и тя ме е окриляла винаги: „Вземи каквото искаш, каза Бог. Вземи и плати за него!“.

Валентин Караманчев

Прописах белетристика на инат

Принципът ми е – доброто хвърлям в морето, без да се обръщам, без да го помня. Да можеше така и с „лошото“, щеше да е лесно. Но как да го забравят тези, на които съм го причинил.

Валентин Караманчев

Вярвам във въздаянието

Глупаво е да се разкайвам за нещо, което не съм бил. Някой ще подхвърли „Цензор“. Никога не съм държал червен молив. В системата на книгоиздаването и печата след 1956 година не е имало цензори.