Скулптурата „Влияние“ на Петя Боюкова може да бъде видяна в „Площадка“, скулптурния парк с добавена реалност на галерия „Галерия“. Там тя се появява, след като сканирате QR код, намиращ се на земята на детската площадка срещу Агенцията по вписванията на ул. „Елисавета Багряна“ 20. Сред тичащи деца, захабени катерушки и един доста съмнителен пясъчник изниква чудата котка, много различна от тези, които се разхождат небрежно из позападналия парк. Тялото ѝ е оребрено и оголено до кокал, всяка кост е част от кукла Барби. Ритмично построеният скелет е някак мършав, но в същото време силен и стабилно стоящ в пространството, напомня на сфинкс или друг митологичен звяр покровител.
Работата е интригуващ коментар върху обективизирането на женското тяло и манипулирането на обществените ценности. Тя възниква като реквизит в театралното представление „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“, в което едно малко момиченце разказва как е сварило котка, за да разкрие костите ѝ. Докато представлението е било опит да се конструира „театър за реална среда“, то „Влияние“ се подвизава в пространствата на добавената реалност. Това ме отпраща към много далечна асоциация. Мисля си как реалната среда може да бъде съотнесена към конкретния наратив, а добавената реалност – към света на идеите. Съществува обаче гледна точка, че реалността е в основата си ментална или духовна по природа и че материалният свят е продукт на нашите идеи и възприятия. В този смисъл и предвид възможните интерпретации смятам, че решението „Влияние“ да бъде създадена за добавена реалност е много подходящо. В тази работа има нещо медитативно, отвъд плътта и наратива. Безмълвната, статична котка е там като „дух покровител“, както Рене Бекман пише в текста към изложбата, за да ни насочи, да ни успокои, да ни приласкае, но не и да ни каже нещо конкретно.
От десетилетия куклите Барби се предлагат на пазара като олицетворение на женската красота и съвършенство, а нереалистичните им пропорции с право критикуваме, че са допринесли за израждането на усещането за ценност и самооценка на поколения млади момичета. Трансформирайки куклата, ние трансформираме себе си. Защото Барби не е само пример за това как „трябва“ да изглеждаме, тя ни показва и какви „трябва“ да бъдем, както се пее в небезизвестната песен на Hole: I am doll parts, bad skin, doll heart. В трансформацията, която „Влияние“ предлага, се променя много повече от видимото, променя се аурата на Барби – уникалното влияние на нейния автентичен, калкулиран образ и на контекста, в който този образ е започнал да доминира съвремието ни. Подобно на Артемида, Медуза и Ищар, Барби се променя, следвайки дългата историческа линия на женската борба за овластяване и автономия, минаваща през тялото като инструмент за съпротива.
Изкушавам се да се замисля за Мател, компанията, която произвежда Барби и полага усилия да стане по-приобщаваща в предлаганите от нея продукти и маркетингови кампании. Създават кукли с различни тела и раси, кукли с протези, а вече има дори и небинарно Барби. Но какво означава това? Не е ли поредният опит на една огромна машина за пари да запази позициите си и изобщо има ли причина да се радваме, че определени по-приобщаващи образи стават „мейнстрийм“? Промяната в нагласата на Мател е просто сляпо следване на парите, което не е устойчиво. Днес Барби ще е герой за транс общността, а утре фашистка. Не трябва да оставяме битките за дългосрочна промяна в нагласите и разбиранията на компании, които чрез бездушни проучвания на пазара създават плоски, двуизмерни подобия на образите, които ние се борим да нормализираме. Още една причина „Влияние“ да е толкова важна днес е, че през нея Петя Боюкова си присвоява наратива, който е откраднат от нас и експлоатиран за печалба.
„Влияние“ е мощна творба, женско чудовище, изплувало от дълбините на подсъзнанието. Авторката казва, че това същество ѝ е много скъпо и дори мило. Докато я слушах, си припомних как в процеса на порастване трябваше да се сприятеля с чудовищата си, дори да ги обикна. А имаме ли друг избор като жени? Красотата, която обществото изисква от нас, се изражда и трансформира в телата ни, превръща се в болест, в робство, в чудовище. И от това, ако имаш късмет, се ражда нещо красиво. Нещо, което да обичаш и цениш, твоята стабилна основа, причината да знаеш коя си, започвайки от това, че знаеш коя не си. Мечтая си за време, когато никой няма да се изгражда реактивно, отговаряйки на обществените и културни нападки и очаквания, но това време още не е дошло. Дотогава, обичайте чудовищата си и спете спокойно, защото някой ви пази.
Скулптурата може да бъде видяна до 31 март.
