0
2475

Eфектът на доминото

denev

 

С голяма степен на достоверност можем да твърдим, че последните събития по горните и долните етажи на обществено-политическия, икономическия, електрическия и другите видове живот в България ни дават право да направим обоснованото предположение, че нещата у нас вече са неудържими, което ни позволява да заключим, обобщавайки картината от лицето и опакото на видимостта и кулисите, като туряме тук и гласа на улицата, и гласовете в уеба, а също така като вземем напредвид и употребата на жандармерията до степен на кръвопускане, че у нас вече се е задействал ефектът на доминото.

Специалистите по зелено сукно знаят, че основното при ефекта на доминото е неговата неудържимост. Веднъж започнал, той спира при пълно изчерпване на енергията на кинетиката, линейността на математиката и разграждането на мазнините.

Апропо, играта с костените плочки е измислена в родината на Буда.

Тя (играта) пристига в Европа на борда на кораб през XVIII в., където попада в ръцете на скучаещия абат Домино, който й придава съвременната форма и съдържание, включително черно-бялата окраска. А това абат Домино сторил, прегръщайки така усърдно новата занимавка, защото на монасите било забранено по устав да играят на карти.

В съвременността фразеологическото съчетание „ефект на доминото” може да се разбира буквалистически и метафорически. В буквалистически план това означава, че всеки включен в началото елемент дава отражение в хода на играта (и на живота), определяйки по-нататъшните ходове чак до пълното изчерпване на наличностите. В метафорически план трябва първо малко да се напрегнем и да визуализираме. Ако наредим костените плочки прави една до друга, щом бутнем първата, пада цялата редица включително до последната плочка. Това служи да онагледи онази редица от събития в живия живот, които, привидно разпиляни в многообразието си и надяващи се на късопаметността на паметта, при крушението си издават същата тази закономерност на обвързаност едно с друго, както плочките на доминото и вече могат да служат за обзор на цялото.

Наистина, едва тогава, когато всичко вече е рухнало и можем само да си изтупваме крачолите от прахта и да викаме „мамата си трака”.

Примери от българската почва могат да се дават на всеки километър оттук до края на света.

Ние сме страната-наръчник по лоши примери. Това е така, защото на всеки четири години ни казват, че черното е бяло, а ние вярваме. Политическият маскарад на това разчита.

Не ги ли виждате – как пристигат целите в бяло и как си тръгват, оваляни в катран.

Само от едно нещо се плаши политическият маскарад – като тръгне ефектът на доминото, да не го затрупа и него. Той до последно вярва, че ще излезе по-хитър и до последно не ще да вярва, че грохотът наоколо е от „ефекта на доминото”.

Е, този път е от него.

 

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЕдна много яка история
Следваща статияВреме на несигурности