Разговор с фронтмена на световноизвестната туарегска група Ияд Муса Бен Абдерахман за новите тенденции в пустинния блус, за връзката между поколенията и за Таманрасет в Южен Алжир като средище на туарегската култура
Imarhan от Таманрасет идват за първи път в София този петък (17 април, от 20 часа в клуб „Паве“ под Столична библиотека с вход откъм „Уилям Гладстон“ 68) по покана на „Аларма Пънк Джаз“. Но в България са идвали и преди – почти инкогнито, на фестивала Meadows In The Mountains в Полковник Серафимово в годината преди издаването на първия им албум, сиреч преди малко повече от десетилетие. И това ги прави първата туарегска група, свирила някога в нашата страна. А иначе великолепната петорка – Ияд Муса Бен Абдерахман-Садам (вокали, соло китара), Тахар Кхалди (бас китара), Хикам Бухасе (китари, барабани, перкусии, вокали), Абделкадер Урзиг (китара, беквокали) и Хайбала Акхамук (калабаш, беквокали) – тази година чества своя 20-и юбилей. Още първият им албум – едноименният Imarhan (в превод от езика тамашек „Тези, за които ни е грижа“) – приковава световното внимание върху тях през 2016 г. Негов продуцент е басистът на основоположниците на пустинния блус Tinariwen, чието сътрудничество с по-младата група продължава и до днес. Садам от своя страна пък вече 12 години е постоянен член и на Tinariwen.
Най-новият албум на Imarhan – Essam, четвъртият в дискографията им – излезе през януари тази година и е стъпка напред в развитието на групата. Тук традиционните туарегски китарни рифове и характерното магнетично пеене в музиката „асуф“ („носталгия“, „копнеж“, „болка в душата“, с една дума „блус“ на тамашек) се съчетават с фино вплетени синтезаторни линии и атмосферични пластове – заслуга на продуцента Максим Косинец и тонрежисьора Емил Папандреу (от френското електро-инди-психеделик дуо UTO). Клубният им концерт в София е единствената източноевропейска дата в почти разпродаденото им турне на Стария континент. А със Садам се срещнахме по „Зуум“ буквално половин час преди да излезе на сцената в Хамбург в началото на седмицата.
Да започнем от албума Essam. Какво означава за теб този албум?
Това е четвъртият албум на групата и вторият, който записваме в Таманрасет. За нас той е продължение на нещата, които бяхме създали до този момент. Той е и утвърждаване на музиката, върху която работим през последните години, но по-различното е, че тук включихме повече електронни елементи и оттам е и заглавието – Essam („светкавица“, „мълния“ на тамашек, б.а.), защото в него е силно присъствието на електричеството във всякакъв смисъл.
Всичките тези нови психеделично-синтезаторни електро-пластове и текстури са до голяма степен дело на вашия тонрежисьор Емил Ларош (Папандреу), който пристига с вас и в София. Той влючва ли на живо и тези звуци, или се придържате повече към суровото звучене на музиката „асуф“ и китарните рифове?
Да, за първи път пътуваме с него на голямо турне и той участва и по този начин на концертите. Ние си имаме публика, която познава и музиката от предишните ни албуми, но дори когато свирим тези по-стари песни заедно с новите, той също участва. Стремим се да запазим и предадем на живо качеството и звученето на последните ни записи от Таманрасет, дори в начина, по който свирим и по-старите си песни днес.
Разкажи ни за студиото, което построихте в Таманрасет преди няколко години, и за ролята му в развитието на музиката ви.
Преди записвахме в Париж – първите ни два албума (Imarhan от 2016 и Temet от 2018, б.а.) са записани там. Но истината е, че далеч от дома свириш по друг начин, усещаш музиката по друг начин. Винаги се чувстваме притиснати от времето, сроковете и не ни е много спокойно, когато записваме във Франция. Затова създадохме студиото Aboogi в Таманрасет – за да се чувстваме по-спокойно самите ние, докато записваме, а и за да можем да подкрепяме и други тукашни музиканти да записват песните си. Така нарекохме предишния си албум, който е и първият, записан там – Aboogi (2022).
Ако обаче те върна още по-назад, преди записите на дебютния ви едноименен албум Imarhan, чувал съм, че през 2015 г. сте били в България – на фестивала Meadows In The Mountains в Родопите. Помниш ли този концерт?
Да, разбира се. Помня това преживяване в България. По онова време тъкмо записвахме първия си албум в Европа, но бяхме намерили свободна дата за такъв концерт и дойдохме в България.
Знаеш ли, че с този концерт всъщност вие се оказвате първата туарегска дезърт блус група, свирила някога в България?
Значи ние сме маркирали първи терена, както разбирам. Много хубави спомени имам от това участие, понеже тогава ние още нямахме издаден албум и преди да излезем на сцената, публиката нямаше много представа каква е музиката ни, но хората я харесаха, танцуваха на нея… И сигурно българските ни фенове са сред първите в Европа.
Теб лично те гледах за първи път също по онова време някъде – 2016 г., на фестивала Offest (лятното уърлд мюзик издание на Скопския джаз фестивал, след по-малко от два месеца честващ 25 години). Тогава ти беше част в обновения състав на Tinariwen, които не бях гледал на живо от 2005–2006 г. Създателят на групата Ибрахим Аг Алхабиб, който невинаги пътува с тях, не беше на този концерт, но вместо него видях младеж, който отдалеч имаше някаква физическа прилика с него. Тогава попитах организатора: „А това синът му ли е?“, а той каза: „Не е, но скоро ще се чуе и за него“…
Участвам в състава на Tinariwen от 2014 г. Започнах да замествам понякога Ибрахим, когато на него му се налагаше да е другаде. Избраха мен сред други музиканти, но истината е, че всички ние, когато започваме да свирим като малки, първо се учим с тяхната музика. И всички знаем песните им наизуст, както всеки знае националния химн на страната си. Tака че за всички нас е много лесно включването в тяхната музика. Продължавам да съм част от групата и ще пътувам до България и с тях месец след концерта на Imarhan.
В техния последен албум има още по-голямо обвързване между двете групи – освен теб участват и другите двама китаристи на Imarhan, както и Емил Ларош.
Да, не само ние като група, но и много други местни музиканти, цялата туарегска общност в Таманрасет участва в новия албум на Tinariwen, който беше записан в нашето студио Aboogi. Затова успяхме да съберем толкова много хора – китаристи, певци, перкусионисти – за записите. Албумът се казва Hoggar (от името на планинския масив Хогар или Ахагар във вътрешността на Сахара в Южен Алжир, б.а.) и символизира завръщането на Tinariwen към географската зона, от която те идват, но и завръщането към корените на туарегската общност.
Да се върнем към вашия албум Essam. Какви теми засягат новите ви песни?
От много отдавна не бяхме записвали албум – още от времената на пандемията – и имахме много неща за споделяне. В албума има любовни песни, има песни, които говорят за историята, както и стъпили върху древна поезия. В албума включваме доста нови ритми и нови музикални аранжименти. Говорим много за живота в Таманрасет: така, както го виждаме днес – забързан. Но всъщност всяка песен в албума може да се слуша отделно и да е много различна от останалите, защото имахме много неща да кажем за това време.
Понеже ти си пряката връзка между поколението на Tinariwen и поколението на Imarhan, свирейки и в двете групи, какви основни разлики между двете поколения в туарегския блус можеш да изведеш?
Разликата между двете поколения я усещам много отдавна, от самото начало. И тя си е разликата между поколенията въобще, независимо дали става дума за музиканти. Има ги по-възрастните, има ги и по-младите и те говорят, така да се каже, на различен език, обръщат внимание на различни неща и изразяват преживяванията си по различен начин. Що се отнася до Tinariwen, те са основата, най-изчистената форма на тази музика. А ние в Imarhan сме от поколение, което не се притеснява да експериментира с нови неща – за нас не е немислимо един ден дори да включим българска музика в някоя наша песен, напълно е възможно. Аз лично съм много щастлив, че мога да греба с шепи и от двете традиции и да съм свободен да прескачам между тях.
Как изглежда Таманрасет днес и какво е значението му за развитието на туарегската култура, особено във време, когато туарегските общности в съседни области и страни непрекъснато са изложени на политически и военни катаклизми (Кидал в Мали, Нигер след преврата от 2023 г. и т.н.)?
Често казваме, че тази музика е родена в северната част на Мали, но е пораснала в Таманрасет. И в историята на туарегската музика и култура нашият град винаги е бил център за развитие, за срещи, за обмяна на опит. Както ако си рок музикант и един ден неминуемо отиваш до Щатите или до Англия, за да почувстваш откъде е тръгнала музиката ти, така ако си туарегски музикант, един ден трябва да дойдеш до Таманрасет, за да те видят другите и за да видиш ти другите тук.
Вратите на клуб „Паве“ под Столична библиотека в петъчната вечер (17 април) отварят в 20 часа, а концертът на Imarhan ще започне точно в 21.20 часа. Капацитетът на клуба е само за 280 души, а билети все още има в EpayGo и на касите на EasyPay.
Превод Милица Ганева
