Начало Книги In Memoriam. Проф. Маргарита Дренска
Книги

In Memoriam. Проф. Маргарита Дренска

6220

Проф. Маргарита Дренска (1932–2024)

Майка ми беше попска дъщеря, минала като тийнейджър през всичко, полагащо се на една попска щерка в съвсем младия и тържествуващ димитровски-сталинов комунизъм. Това за мен дълго беше като урока „България при комунистическото управление“ от учебника за 4. клас на дъщеря ми, но един образ остана загнезден в паметта ми с истината си: складът за тютюн, където е работила. И едно чувство, по-обхватно от отделните разкази, което с годините все повече се усилваше и ги резюмираше в съзнанието ми: унижението.

Майка беше прекарала туберкулоза през следвоенните години, една от малкото оцелели в групата от приятелки, сияещи с нея на черно-белите снимки. Разказваше ми как ходели в горите край санаториумите „да правят любов“, а тя не ходела. Колко тъжно, казвах си тогава, тази желязна дисциплина на оцеляването, тази стъпкана, натикана в интериорите религиозност, сублимирана в етика. Но истината е, че нямам идея как се оцелява в такава ситуация.

Когато е следвала испанска филология, е трябвало да се издържа с нощни смени като сестра в ортопедията, от нощна смяна – на лекции. Като на единствено дете на университетски преподаватели в ситите години на късния развит социализъм, това ми звучеше страшно и невъзможно. И това беше майка ми.

Първи специалист по португалски в България, майка беше ходила на някакъв спецкурс на senhora Wolf, както я наричаше, руска еврейка. Говореше за нея с пиетет, който завинаги се свърза в представите ми с почти магическата фигура на този, който споделя знание. По-късно, когато известно време ходех на курсовете по португалски, които майка водеше в университета, с почуда я видях нея самата в тази роля.

След като се пенсионира, десетки години превеждаше от португалски, роман след роман. На стари години се научи да пише на компютър, Windows 95, беше си записала в тефтерчето всичко стъпка по стъпка, с английските команди и религиозно ги следваше. Това сякаш е най-важното, което съм научил от нея: каквото и да правиш, прави го с религиозна дисциплина.

Почивай сега, мамо.                                                                                      

Опелото ще се отслужи на 17 април (сряда) от 13:00 ч. в храм „Св. Богородица – Животворен извор“ (Подуенската църква)

Проф. Владимир Сабоурин (Сантяго де Куба, 1967) е завършил българска филология в Софийския университет, специализирал е във Ваймар, Хайделберг и Инсбрук. Пише поезия и литературна критика. Преподава антична литература и история на испанската литература във Велико Търново.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display