Проф. Маргарита Дренска (1932–2024)
Майка ми беше попска дъщеря, минала като тийнейджър през всичко, полагащо се на една попска щерка в съвсем младия и тържествуващ димитровски-сталинов комунизъм. Това за мен дълго беше като урока „България при комунистическото управление“ от учебника за 4. клас на дъщеря ми, но един образ остана загнезден в паметта ми с истината си: складът за тютюн, където е работила. И едно чувство, по-обхватно от отделните разкази, което с годините все повече се усилваше и ги резюмираше в съзнанието ми: унижението.
Майка беше прекарала туберкулоза през следвоенните години, една от малкото оцелели в групата от приятелки, сияещи с нея на черно-белите снимки. Разказваше ми как ходели в горите край санаториумите „да правят любов“, а тя не ходела. Колко тъжно, казвах си тогава, тази желязна дисциплина на оцеляването, тази стъпкана, натикана в интериорите религиозност, сублимирана в етика. Но истината е, че нямам идея как се оцелява в такава ситуация.
Когато е следвала испанска филология, е трябвало да се издържа с нощни смени като сестра в ортопедията, от нощна смяна – на лекции. Като на единствено дете на университетски преподаватели в ситите години на късния развит социализъм, това ми звучеше страшно и невъзможно. И това беше майка ми.
Първи специалист по португалски в България, майка беше ходила на някакъв спецкурс на senhora Wolf, както я наричаше, руска еврейка. Говореше за нея с пиетет, който завинаги се свърза в представите ми с почти магическата фигура на този, който споделя знание. По-късно, когато известно време ходех на курсовете по португалски, които майка водеше в университета, с почуда я видях нея самата в тази роля.
След като се пенсионира, десетки години превеждаше от португалски, роман след роман. На стари години се научи да пише на компютър, Windows 95, беше си записала в тефтерчето всичко стъпка по стъпка, с английските команди и религиозно ги следваше. Това сякаш е най-важното, което съм научил от нея: каквото и да правиш, прави го с религиозна дисциплина.
Почивай сега, мамо.
Опелото ще се отслужи на 17 април (сряда) от 13:00 ч. в храм „Св. Богородица – Животворен извор“ (Подуенската църква)
