Преди концерта на първата македонска пост-рок група разговор с Филип Стойковски, китарист в Khara.
Всички знаем какво е пост-рок, малко или повече, но нека все пак направим съответното историческо въведение. За кръстник на пост-рока се смята британският музикален критик Саймън Рейнолдс, който в не толкова далечната 1994 г. използва за първи път термина в рецензия за албума Hex на сънародниците си Bark Psychosis. Ако трябва да цитираме точно определението му в Wire, пост-рокът се характеризира с „използване на рок инструментариум с други (не-рокаджийски) намерения“ и „употреба на китарите повече за създаване на тембър и текстура, отколкото за свирене на рифове и пауър акорди“. Разбира се, подобни елементи си съществуват още през 60-те години, като за едни от предтечите на жанра са смятат Velvet Underground, а от 90-те години насам тази музика придобива все по-голямо значение благодарение на феномени от Шотландия (Mogwai) до Япония (Mono) и от Квебек (Godspeed You! Black Emperor) до Исландия (Sigur Sor), превърнали се в последните две десетилетия в класици. Разбира се, светът, в който живеем, е доста по-динамичен и сложен и жанровете много често еволюират, преплитат се и преливат един в друг, така че тук само очертаваме параметрите без претенция за изчерпателност.
Пост-рокът в Македония, страна с невероятно богата за размерите си история на дяволската музика, се появява доста късно. Khara са първопроходците в жанра, а 82 е сборът от годините на четиримата членове на квартета – Филип Михайловски (китара), Филип Стойковски (китара), Милан Трайкович (бас) и Емил Пацковски (барабани) – 20 + 20 + 21 + 21. Наистина странно как толкова млади хора могат да се изразяват добре на един специфичен език в музиката, характерен за малко по-опитни музиканти, но фактите в случая напълно оборват възрастовия предразсъдък. За по-малко от две години Khara имат един късометражен (но пък концептуален) албум – This Cruel, Mournful Circle, съвместно сплит-издание със сънародниците им Leitmotif, пълнометражен албум (излезлия в началото на лятото There Were Heroes Amongst Us), участие като подгряваща група на пост-метъл класиците от Филаделфия Rosetta, както и музика за два филма на френския режисьор Феликс Брасие. Биография, напълно достатъчна, за да бъдат поканени от радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на програма „Христо Ботев“ да свирят заедно с други американски класици – Kayo Dot, на откриването на 16-ия сезон на фестивала на 28 август, неделя, в B-Side на клуб *Mixtape 5*.
Макар че „Аларма“ далеч не са най-големият пост-рок промоутър в България (тук повече заслуги имат „Пост-рок България“ и Rawk’n’Roll), за 8-годишното си съществуване радиоплатформата за независима музика е дала своя принос и на тази сцена с концерти на групи като L.D. Kharst от Франция (съвместно с Ugly And Proud Records), Radare от Германия, неколкократно Keira Is You от Полша, Afformace от Гърция (съвместно с Rawk‘n’Roll), Calf – също от Гърция (съвместно с NeuBerlin) и Khuda от Великобритания (съвместно с „Пост-рок България”). Така че контекстът е повече от благодатен.
Khara пък, макар и пионери на жанра в Македония, произлизат от град със сериозни традиции в рокедрола, пост-пънка и въобще – напредничавия ъндърграунд. Куманово е градът на „Т.Б.Трачери“, на СИЗ (които също ще видим на софийска сцена само след около десетина дни), на White Noise In A White Room, на доста сериозна хип-хоп сцена, на независими лейбъли като Kran records, а и на съвсем нови алтърнатив-пънк герои като TV Rage и т.н. С Филип Стойковски, единия от китаристите на Khara, разговаряме пък на едно култово място за кумановския ъндърграунд – „Агора“. На заден план звучат „Доорс“.
Да започнем от пост-рока: кой е вашият пост-рок?
Аз го разбирам така – две китари, бас и барабани. Или три китари, бас и барабани. Рядко и вокал. И най-вече една градация, бавна и дълга градация на една мелодия, пълна с емоции. Поне ние в групата така го разбираме, слушайки и познавайки тази музика, пък макар и да сме толкова млади. Много хора ни се чудят. Защо пък точно ние? Ние и пост-рок? Това го правят хора над 30 години, по-изкусни, по-опитни не само в музиката, но и в живота, дори в чисто емоционален план, хора, които са го преживели. Но смятам, че не е задължително да взимаме точно този модел и пример – при нас всичко идва от голямото желание да правим точно такава музика.
Наскоро Васко Атанасоски от Bernays Propaganda спомена и името на вашата група, говорейки за новата македонска инструментална сцена като за нов вид изразяване, нов вид реагиране на действителността…
Да, и аз бих казал, че има такава тенденция. И също така, че трябва смелост, за да правиш такъв вид музика – без вокал. Когато създадохме групата, знаехме, че хората са частично запознати с пост-рока, и всички тези частично запознати хора бяха въодушевени от тази музика. И ние започнахме така. Казахме си: „Хайде и ние“… И като започнахме, направихме един преглед и установихме, че наистина досега в Македония не е имало пост-рок група. И за нас си беше предизвикателство да излезем като първата такава, въпреки че бяхме млади, неопитни, демо-бенд. Но и изобщо македонските инструментални групи са рядкост. Защото е и по-трудно. Когато има вокалист, фронтмен, ти се отъждествяваш с него или с текста, с историята, а пост-рокът, инструменталната музика въобще, ти дават шанса да я схванеш така, както ти си решиш. Слушаш примерно някоя наша песен и можеш да усетиш щастие, възбуда или желание за пътуване, за приключения. Или напротив – дълбока тъга. И ние самите в групата сме така – свиря аз някоя песен и си казвам: „Много депресивно, много мрачно“, а басистът ни Милан на същата песен не просто свири, а направо играе, него го въодушевява… Така че и ние самите в групата понякога преживяваме музиката си по съвсем различни начини. Което на мен ми допада. Всички обичаме песента, свирим я заедно, но я преживяваме различно. Това й е различното на инструменталната музика – дават ти шанса да употребиш собствената си фантазия. И всеки човек от публиката може да преживее дадена песен по различен начин… Има и хора, които казват: „На мен пък не ми харесва“, или „Много добре свирихте, перфектно, без грешки,… но досадно“. Значи този човек така я е усетил музиката. Не се сърдим и на такъв отклик. Трябва да има и критики. И още в началото си бяхме подготвени и за такива коментари.
А името на групата откъде идва?
Това е интересна и дълга история. Дълго време го мислехме и първата идея беше да тръгнем от някоя митология, която е свързана с природата. Защото самата ни музика е такава – като преминаване през диви пейзажи, гори, планини. Ровехме се доста и в северната митология. Доста идеи за имена имахме, но всичките бяха или вече използвани от някого, или прекалено очевидни. И тогава с Милан, басиста на групата, решихме да пробваме с монголската митология, защото и там има много природа – коне, вълци, степи, планини, реки. И така стигнахме до Моргон-Кара – бурятски шаман, първия, за когото има предания, че е съживил мъртво тяло. Неофициално в началото и така се казвахме – „Моргон-Кара“. После махнахме „Моргон“, защото звучеше като „Морган“, прекалено често използвано име, и останахме само „Кара“, като добавихме едно h, защото чисто естетически така ни изглеждаше по-добре. Khara може да бъде всичко – и женско име дори, въпреки че на заден план си остана и шаманът. И така се роди и първото ни ЕР-издание. Трите песни разказват тази история – първата (Kara) e името на шамана, втората (Wake Up, Live… Innocence) е пиесата, в която шаманът съживява една сърна и й повелява „Живей!“, а последната (Farewell) е песента на сбогуването, когато хищникът идва и убива съживеното животно. Затова и мини-албумът носи името „Този жесток, печален кръговрат“ – една митологична история, която в крайна сметка отговаря и в по-абстрактен план на действителността, в която живеем.
А в по-глобален план какви са посланията на вашата музика?
Радвам се, че ни слушат всякакви хора, но все такива, които знаят как да слушат и които знаят да търсят. А не такива, на които им се казва какво да слушат. Много често публиката на пост-рока са малко по-стари от нас хора. С нашата музика се опитваме да обърнем внимание на това, че музиката има и друга страна: не само това, което е популярно, не само това, което звучи по радиото и т.н. Така е и с пънка, и с рокендрола. Те говорят против функционирането на системата, против политиката – независимо дали тук, или глобално. Има енергия и показва на хората, че музиката има и друга страна. Така е и с нашата музика, но по друг начин – не чрез бунт и енергичност, а чрез успокояване, довеждане на човека до състояние на размисъл. Затова и в тази музика често пиесите са доста по-дълги…
