Датско-финландската група ще изнесе първия си концерт в България на 12 юни, неделя. Разговор с Мадс Брауер и Тату Рьонкьо от Liima.
Разбира се, това са Каспер, Расмус и Мадс от една от най-успешните датски инди групи на нашата съвременност – Efterklang (гледахме ги точно преди две години в София). Плюс Тату Рьонкьо – един от водещите електроперкусионисти във Финландия днес. Те създават странни песни по странен начин, но колкото и да са „странни“, музиката им е достатъчно комерсиална (в добрия смисъл) и комуникативна, че да привлече доста разнородна аудитория – от хипстъри през традиционалисти до любители на всевъзможни форми на лайв авангард. Тази неделя (12 юни, от 21 ч.) в малката зала на столичния клуб *Mixtape 5* ще имаме възможност да ги чуем на живо – благодарение на интернет платформата Indioteque и радио-ветераните от „Фалшименто“ (Радио Бинар). Няколко дни преди това ние ви срещаме с двама музиканти от тази удивителна четворка – Мадс Брауер и Тату Рьонкьо – за да ви въведем в нещата…
Как се роди Liima? Да не пропускаме факта, че вие, четиримата, имате съвместна история и преди създаването на групата.
Мадс: Получи се един вид като стечение на обстоятелствата, когато Efterklang получи покана от един финландски фестивал за съвместен проект с Тату Рьонкьо… И така, отидохме до Финландия, защото още не се бяхме събирали всички там, въпреки че Тату вече почти от две години свиреше с Efterklang на турнета, та решихме, че ще е добре да направим нещо заедно. Пристигнахме на този чудесен фестивал, организиран от финландския цигулар Пекка Куусисто… Накратко, толкова добре се получи, че си казахме: „Нека продължим. Нека го направим отново“.
Тату: После, няколко месеца по-късно, повторихме всичко това в Берлин, вече имахме няколко песни и явно бяхме открили какво е общото ни звучене, или да го кажем – музикалната посока, в която да се движим.
Мадс: И едновременно с това се чувствахме като съвсем различна група от Efterklang, подходът ни на музициране беше друг, напълно различен от този на Efterklang. Така си казахме: „Окей, нека да направим нова група“.
А какво запазихте от Efterklang?
Мадс: Понякога искаш да се движиш в нови посоки, да се променяш, но не можеш да избягаш от това, което си. Нека го кажем така: ние сме си същите, но в Liima подходът ни към музиката е различен и правим различна музика от тази на Efterklang. Но Каспер, Расмус и аз сме същите хора, така че сигурно има и общи неща между двете групи… Можеш да питаш Тату, да видим какво ще каже.
Тату: Разликата за мен е, че сега композираме музиката си колективно. Всеки път започваме заедно от началото, не някой да дойде с готова песен и другите да работят по нея. Започваме по скоро със съвместна импровизация, така че разликата идва и от ролите в музиката, които всеки от нас поема – доста различни от традиционните. Започваме с колективен джем и никой не казва: „Ей, ето една песен, която съм написал за групата“… И така нямаме никакви ограничения в това, което искаме да направим. За мен това е основната разлика от ситуацията, в която съм просто гост на Efterklang, без да омаловажавам, разбира се, но мисля, че и за тях тримата е доста различно.
Мадс и Тату за съвременната датска и съвременната финландска независима сцена
Казваш, че започвате от колективна импровизация, но резултатът в крайна сметка не е нещо абстрактно, а песни със своя структура, и то доста добре структурирани.
Тату: Мисля, че тези кратки пребивавания заедно за по няколко дни или седмици, на всяко от които имаме време да създадем най-много две-три нови песни, ни дават съответния ритъм на работа и всъщност ограниченията във времето правят така, че да работим по-целенасочено и да прихващаме идеите си един от друг по-бързо, подкрепяйки се взаимно, за да създадем нещо наистина заедно.
Мадс: Това ни ориентира и към по-простите структури – с този ритъм на работа не можеш да усложняваш дадена композиция до безкрайност. Записваме репетициите си, колективните си импровизации, и после, когато слушаме всичко заедно, винаги намираме два-три мотива, които са се получили много добре… И после превръщаме тези части в песни. И в процеса на пресъздаването им те стават все повече песни и все по-малко импровизации.
Разкажете за песента, която се казва „Роджър Уотърс“.
Мадс: Започнахме с импровизация върху басова линия, подобна на тази от Money на „Пинк Флойд“, която Расмус разви по своя странен начин. Няма някоя концептуална идея, която да стои зад тази песен. Просто работното й заглавие беше „Роджър Уотърс“ и така си остана. Беше, мисля, по време на третата ни „резиденция“ в Истанбул. Опитваме се да предадем по-танцувалната страна на тази музика, но запазвайки тъмните й елементи.
А няколко думи за този специфичен начин на създаване на музиката – винаги за по няколко седмици в различен град. Как „местата“ влияят на Liima и има ли някое специфично място, което сте си набелязали?
Тату: Досега винаги е ставало в Европа и не мисля, че различните градове променят много музиката ни, но със сигурност би ни било интересно да се съберем някъде извън Европа – в Етиопия или в Мексико, където културата е толкова различна, че те кара да излезеш от собствените си граници и да създадеш нещо още по-различно.
