Пънк-енергия, мрачни клавири, бас в стил Fugazi, картечни откоси на барабаните, дори фрий-импро-нойз-рок моменти на финала на някои парчета. Ако сте пропуснали легендарния Impossible Fest през есента на 2010г., когато Monozid бяха хедлайнери, сега имате възможност да наваксате.
Тримата музиканти от Лайпциг – Франц (вокали, бас, китара), Ралф (китара, миди синтезатор, бас, звуци) и Макс (барабани) – отново са на голямо източноевропейско турне. От миналото им гостуване у нас имат издадена и втора плоча – A Splinter For The Pure (2012), хем по-агресивна, хем по-зряла от познатия ни вече албум Say Hello To Artificial Grey (2009). Имат си и нов руски съ-издател, но за това малко по-нататък.
Иначе този път домакин на концерта им е радио фестивалът Аларма Пънк Джаз, който организира цял пост-пънк/рокендрол уикенд в столичния клуб Maze („Граф Игнатиев” 2 / „Христо Белчев” 1) на 26-27 октомври. Monozid са главните герои на първата вечер – 26 октомври, от 20 часа, като преди тях на сцената ще излязат Rosenquarzexpress (в соло вариант), „Котки Под Коли” от Княжево и Квартет „Жорж” от Шумен. Във втората и в третата група участват доволно количество музиканти от „АС”, „Осил Амук”, „Глоба” и „КсеТоФон”, които бяха и основните организатори на Impossible Fest преди три години. А сега даваме думата на Франц от Monozid...
Да започнем с тази част от новата и най-новата ви история, която българската ви публика може би още не знае – за руските издатели и сибирските турнета…
Бяхме в Русия два пъти. Всичко започна от един наш приятел от Москва. Беше ни гледал в Кьолн, каза, че много харесва музиката ни и че има малък DIY-лейбъл в Москва и иска да ни издаде и там. А после ни организира и малко турне в Русия. Истинско пънкарско турне, с шофиране на далечни разстояния, свирене по пънк-клубове. И всичко беше прекрасно. С изключение на студа. Говоря за октомври миналата година, но тогава в Русия вече си беше зима… И така: два месеца по-късно имахме концерт в Испания и друг руснак дойде и ни се представи след концерта: Аз съм от Русия, имам малка агенция, организирам концерти там, искате ли да свирите там?… И аз: Но ние вече бяхме преди има-няма два месеца в Москва… Той ни взе контактите и след няколко седмици ни прати имейл с питането искаме ли да направим турне в Сибир, тъй като той самият, родом от Новосибирск, имал добри контакти там. И така отидохме за втори път в Русия – този път още по-навътре. Беше специално изживяване за нас – с онези огромни разстояния, с преходи от 36 часа с влак. Защото ние пътувахме с влак, с Транссибирската железница. Особено преживяване беше – да бъдеш цели денонощия затворен с непознати в купето, без никакво лично пространство, от една страна, но пък публиката навсякъде, където свирихме после, беше много ентусиазирана. И се състоеше от много, много млади хора. Тук в Европа обикновено контингентът ни е между 25 и 35-годишни, докато в Сибир феновете ни бяха предимно ученици на 16-17.
Като си говорим за много млади хора, в бивша Югославия, където свирите често, има доста групи, чиито членове са на по 21-22 години. В България – напротив, над 35. Как е в Лайпциг?
Наистина не знам. Не разпознавам сред публиката ни най-младите. Може би защото самите ние посещаваме места, на които ходят хора на нашата възраст, 30 и няколко годишни. Навярно най-младите си имат свои, други места, които не са ни познати. Но важното е, че градът, който има дълга история на скуотираните (окупираните) пространства, е оживен и има много и интересни места за алтернативна култура.
А на какви места предпочитате да свирите?
За мен най-важна е атмосферата. Нямам предвид само атмосферата, която създаваме ние и публиката, но и хората, замесени в организацията. Ние идваме от сцена, в рамките на която всички много си помагат взаимно, и за мен наистина е важно, като пристигаш някъде, да ти се радват и да полагат грижи да се чувстваш добре. Най-ужасната ситуация е, когато попаднеш в някой клуб и хората, независимо дали ще е барманът или така нареченият организатор, всъщност не са особено заинтересовани и пет пари не дават, че групата е дошла. Но в повечето случаи не попадаме на такива места. В Германия често свирим в скуоирани и самоорганизирани места, когато пък сме на турне, като сега – навсякъде: в културни центрове, пънкарски барове и пр. Всъщност много често, когато отиваме на ново място и сме общували с хората само по имейл, често не знаем какво да очакваме. Но като пристигнем, обикновено атмосферата е добра и приятелска, а за нас това е важното.
Има ли място вашата музика в радиоефира в Германия? И въобще къде сте вие в диапазона комерсиално – некомерсиално?
Добър въпрос. Имам един приятел, той е на 40 и няколко и наскоро ми разказваше, че преди 20 години, тъй като е фен на рокабили музиката, по националното радио е можел да слуша и доста такива специализирани предавания. Но не и днес. Днес ефирът е изпълнен от една страна с нискокачествена музика, а от друга, програмите за култура наблягат прекалено много на високото изкуство, класиката, джаза. И всъщност се получават две крайности, а целият спектър между тях не е представен. Същото е и с организирането на събития. Някои организации предпочитат да си останат изцяло в DIY („направи си сам”) културата, други обаче имат нужда от известна финансова подкрепа от културните институции, за да оцелеят. А не я получават. Самият термин DIY също е вече поопорочен, защото много хора го използват, за да демонстрират независимост, каквато на практика не притежават. Но в чистата си форма това е начинът. DIY са и нашите пътувания и турнета, в които най-важното е, че непрекъснато откриваме нови и нови хора, с които завързваме приятелство и с които оставаме в контакт за бъдещи начинания.
