0
1558

New Candys: подводен ъндърграунд

Разговор с фронтмена на венецианската рокендрол четворка Фернандо Нути. Групата ще свири на 21 януари в Пловдив и на 22 януари в София.

Да, има нещо от „Луцифер Сам“ и от „Арнолд Лейн“ в музиката на тези момчета от Венеция. Има и докосване до бездната, има и лечебни видения, и цветови експлозии в трите им студийни албума, издадени през последното десетилетие. Има и „Афродита в кожи“, както Лу Рийд имаше Venus In Furs… Има и мътни вокали, мощен инструментален заряд, че и индийски ситар понякога. И много, много кино, но на едно по-невидимо ниво.
New Candys (в настоящия си състав Фернандо Нути – вокали, китари; Андреа  Волпато – китари, вокали; Дарио Лукези – барабани и перкусии и Алесандро Боскиеро – бас) са обиколили три пъти земното кълбо – с турнета, включващи цяла Европа, Мексико, САЩ, Канада и Австралия. Но на Балканите идват за първи път. Фернандо и Андреа вече са били тук през 2016 г., но инкогнито – свирейки на нетипични инструменти в друга една (мексиканска) псигхеделик рок група.
С квартета New Candys пловдивското сдружение Common Future и радиофестивалът „Аларма Пънк Джаз“ на БНР откриват концертната 2020 г. Групата ще свири на 21 януари, вторник, от 19 часа в „Би Боп Кафе“ в Пловдив и на 22 януари, сряда, от 20 часа в залата B-Side на столичния клуб *Mixtape 8*. В Пловдив преди и след концерта ще звучи музика от рокендрол платформата X Raydio, в София селекцията е на Revivalist Echoes.
С Фернандо Нути, фронтмена на бандата, успяхме да си поговорим в малките часове на нощта, буквално минути след пристигането им в България.

Как върви турнето досега? По какво се различават Балканите от всички останали места, където сте свирили?

Мога да кажа, че откакто сме пристигнали в Пловдив (а и последните дни в Гърция), се чувстваме изключително обгрижвани с добра храна и добро отношение. Ако направим сравнение с концертите ни в САЩ, където обикновено ни оставяха да гладуваме, това е основната разлика, мога да кажа. Тук се отнасят по-професионално. А и на нас гледат като на професионалисти, докато в Щатите всичко беше много по-трудно… За Мексико бих могъл да кажа, че там организаторите също бяха много гостоприемни. В Австралия срещнахме и такова отношение, и онакова… Малко като във Великобритания.

Имахте възможност да разгледате Пловдив вече – как се чувствате тук и кое е първото нещо, което ви направи впечатление?

За първи път аз и Андреа свирихме в Пловдив през 2016 г. като част от мексиканската психеделик група Lorelle Meets The Obsolete. Тогава аз свирих ни бас като гост, а вече съм и постоянен член, а Андреа, китаристът на New Candys, там беше барабанист. Помня, че свирихме мнооого късно през нощта – в два след полунощ, и то в дискотека! И помня, че имаше екзалтирани танцуващи хора през цялото време, въпреки че беше толкова късно. Това е първият ми спомен, както и че градът е много красив. И снощи още с пристигането си казах: „Да, помня този град – хълмовете, архитектурата“.

Как би описал рокендрол сцената във Венеция днес? А и в цяла Италия – чувствате ли се близки до някои други съвременни групи, или участията и публиката ви са главно навън?

Мога да кажа, че има малка общност от групи и музиканти, всички се познаваме помежду си. Може би цялостната ориентация е малко повече в насока ню уейв – повечето групи имат по нещо от Joy Division в звученето си… Но не бих казал, че съществува истинска сцена за нашата музика във Венеция. Имаме си банди, всяка свири своя си рокендрол, познаваме се помежду си, уважаваме се, помагаме си, но не е като да сме дълбоко свързани: не пътуваме заедно по турнета и не записваме за едни и същи лейбъли… В по-широк аспект, ако говорим въобще за Италия, сред музикантите и групите, които всички в New Candys харесваме и слушаме, са Алесандро Кортини, който е част от Nine Inch Nails, Jennifer Gentle – историческа и легендарна вече група от Падуа, които взимат името си от Сид Барет и най-повърхностно биха могли да бъдат описани като група в неговата стилистика. Харесваме също и Verdena – те са много големи в Италия, пеят на италиански.

Какво е „венециански ъндърграунд“? „Ъндъруотър“ ли е, или нещо друго?

Венециански ъндърграунд, хаха… Съвсем прилично звучи. Обикновено хората, когато кажат „Венеция“, имат предвид основния остров, каналите, гондолите и т.н. За обаче нас Венеция е малко по-широко понятие, което включва и Маргера, и Местре. И там е истинският пънк. Това са двете места, където с New Candys започнахме да свирим на живо и изръшнахме буквално всички заведения. 

Разкажете ни за влиянията в музиката ви: знаем, че вече сте свирили с някои от любимите ви групи – The Warlocks, The Brian Jonestown Massacre, The Dandy Warhols… С кого обаче още не сте свирили, а би ви се искало? И какво слушате в минивана, докато сте на това турне?

Би било чудесно да свирим на сцената преди Black Rebel Motorcycle Club или да открием за The Black Angels… С The Black Angels вече сме свирили на един фестивал, но с BRMC – никога досега. Но вече сме стигнали до момента, в който и това не ни вълнува особено… Просто ни се свири още и навсякъде. Определено имахме много хубави моменти заедно с The Dandy Warhols и най-вече с The Warlocks, с които се надяваме отново да свирим някога на една сцена или на турне, но това не е някаква цел, която преследваме. За влиянията в нашата група – може би е добре да спомена някои, които не са толкова очевидни – The Strokes, например… А музиката в предстоящия ни албум, от който също ще изсвирим няколко песни в Пловдив и София, влияния има и от Nine Inch Nails и Deerhunter, което е нещо ново за звука ни. Nirvana и Oasis също присъстват като по-класически влияния… Иначе, докато пътуваме на турне, слушаме музиката, която пуска шофиращият в момента, като четиримата се сменяме. Алекс има много широки граници – слуша всякакви интересни видове музика, Дарио клони повече към електронни неща и даркуейв, а слуша и доста инструментална музика. Андреа слуша гръндж, а аз на това турне въртя основно Nine Inch Nails. Не знам защо. Може би обичам да слушам по стария начин – една група месеци наред. И в момента за мен такива групи са Deerhunter, Nine Inch Nails, The Growlers. Но главното е, че на път ние, четиримата, доста споделяме и обменяме музика и наистина се отдаваме на задълбочено слушане.

А немузикалните влияния? Последният ви засега албум, Bleeding Magenta, се занимава с редки и характерни цветове. Пък и киното е важно за вас. Кое кино?

Има и такива влияния, защото когато пишем музика, ние обикновено не си мислим за друга музика. По-скоро в главите ни са образи, видеа, филми на режисьори като Никълъс Уиндинг Рефн – обложките на албумите ни са донякъде вдъхновени от филмите му „Само Бог прощава“ и „Неоновият демон“. Също така обичаме Дарио Ардженто, Федерико Фелини – странно е, именно днес се навършват 100 години от рождението му!… Лично аз чувствам дълбока връзка с филмите на Фелини, защото баба ми и дядо ми по бащина линия са от същата област на Италия, откъдето е и Фелини. Когато гледам негови филми, героите му говорят също като баба ми и дядо ми. Те вече са покойници и филмите на Фелини са моята връзка с тях. Харесваме също Дейвид Линч, който е роден на същата дата. Като цяло харесваме по-сюрреалистични филми, без много диалог. Именно те са най-вдъхновяващи за музиката ни.

В музиката ви има и индийски ситар. Какво ви дава това допълнително звуково измерение?

Тези песни, в които има ситар, не ги свирим на това турне. Докато записвахме последния албум, Bleeding Magenta, имаше една песен – Sermon, която си беше китарна, но някак приличаше прекалено много на останалите. И тогава си казахме: „Нека да я пробваме преаранжирана за ситар!“. Това съвършено я промени и днес тя е една от любимите ми песни в този албум. Не я свирим на живо на това турне, защото за нея ни трябват и женски вокали. Понякога китарният звук ни додява и решаваме да пробваме нещо друго – да аранжираме дадената песен за ситар. 

Как вървят записите на четвъртия ви албум?

Ние сме точно по средата на звукозаписния процес. Ще завършим записите през февруари, след турнето. Спрямо предишните ни албуми този ще е по-вокално ориентиран – вокалните линии ще са малко по-важни в общата картина. Ще има и някои електронни елементи, което е нещо ново за нашата музика, а и някои ритмични построения не са били характерни за New Candys преди… Но иначе албумът ще следва естествената еволюция на групата от Bleeding Magenta, който издадохме преди две години, насам… Разликите идват и от факта, че сменихме някои членове на групата и това също остави своя отпечатък – позитивен, според мен. Ще има нови елементи и нови цветове. Но трябва да почакате! Още работим по цветовете.

Как би определил психеделик рокендрола в XXI век?

Бих казал, че основната цел, когато създаваш музика, е тя да бъде лична. Важно е ти сам да си нейният филтър, доколкото е възможно. Накрая може да се получи психеделик, ню уейв или каквото и да е друго… Нас ни определят като психеделик рок, защото имаме дълги пасажи без вокали в музиката си. Хората така ни чуват и аз съм съгласен с тях. Но по-важното за мен е, че писането на песни трябва да е лично, да не копираш никого, когато създаваш структурата на песента, последователността от акорди… Всичко трябва да е твое и необикновено.