Разговор с пианиста Стоимен Стоянов, основател на Nocktern, един от най-оригиналните съвременни музикални проекти в България, и с барабаниста и съавтор на новите песни Борис Малеванов в деня на концертната премиера на албума Scavengers
Не се случва често да говорим за българска група, на която етикетът „от световна класа“ да ѝ приляга съвсем безусловно. И макар поставянето на етикети обикновено да не е хубаво нещо, когато нещата са безспорни, те трябва да се кажат направо – Nocktern е проект от световна класа. Беше такъв и като ню джаз квартет с френските музиканти Лоран Пеш (контрабас), Шарл Гиро (цигулка) и Иван Андреев на барабаните преди пет години, беше такъв и като експериментален неокласически електроакустичен (а за кратко дори изцяло акустичен) солов клавирен проект на Стоимен Стоянов преди и след квартета. Такъв е и сега като ембиънт-рок-соул-пост-метъл (доколкото тези думи го описват) трио с Борис Малеванов (барабани), Дидо Пешев (китари) и Стоимен вече и като вокалист. Новите осем песни в албума Scavengers, които ще бъдат представени на 15 май, събота, от 20 часа в „Пространство 108“ на ул. „Раковски“ 108 в София, изграждат една цялостна картина, която – макар и в съвсем нова творческа посока – съдържа нюанси от предишни периоди и паралелни артистични занимания на музикантите. Припомняме, че Стоимен и Дидо Пешев свирят заедно и в пост-слъдж-хардкор квартета Them Frequences, а във финалната пиеса в албума (Home), наред с индиректните препратки към краткия акустичен миниалбум на Nocktern Pieces Of Lyla от 2017 г., можем да открием и директен цитат от аудиокнигата на Светослав Тодоров, в която музиката също е на Стоимен. И ако през последните пет години именно Nocktern (и като квартет, и солово) беше поканен да открие концертите на световни величия като Мик Харви, Йозеф ван Висем, Eyot и Kayo Dot у нас, днес вече можем да кажем, че е дошъл моментът на концерти на Nocktern като основна група да бъдат канени специални откриващи гости, каквито довечера ще са Иван Шопов и Liltrip.
А нашият разговор със Стоимен и Борис започва с коментар за численото нарастване на групата им, за разлика от други музикални формации, които по време на пандемията бяха принудени да работят в редуциран състав.
Стоимен: Използвахме момента да направим възможно най-много в творчеството си и сме много щастливи… Не „от пандемията“, защото има хора, които пострадаха. Но в артистично отношение Nocktern може много да се похвали в момента, защото имаше заземяване, осмисляне на нещата и малко по-различен прочит на идеите. Имаше съответно и време за реализация на тези идеи и накрая, без да го планираме кой знае колко, всъщност имахме готов цял албум.
Някои от идеите в този албум не са съвсем непознати – помним предишни версии на заглавната пиеса Scavengers и на NoStalgia (по нея миналата година ти издаде кратък лайв албум), но тук прочитът е нов, контекстът е друг, „добавеното“ е налице, ако се заиграем със заглавието на първия ти албум No Sugar Added от 2016 г. и на първата пиеса в новия – One Step Added.
Стоимен: Да, това беше концепцията, която исках да заложа и в Scavengers – като интро в новия албум искахме покажем мъничко, една щипка от това, което е било преди, и накъде се е разгърнала палитрата на Nocktern, защото в момента инструментариумът реално е в много по-широк спектър и самият стил придоби по-различни измерения. Въпреки всичко си останаха „синематичността“ и „мракът“ до доста голяма степен (все пак си го има и в името). Но това, което най-много допринесе за изграждането на стила на сегашния Nocktern 2021, е всъщност „добавката“ и вече неизменната част на Борис и на Дидо Пешев. Най-много по албума сме работили с Борис и с него всъщност оформихме цялото звучене, с изключение на някои от последните песни, където вече се включиха и китарите на Дидо, които завършиха албума.
Въпрос към Борис: как се озова в Nocktern?
Борис: Може би всичко тръгна отвътре навън – аз самият бях в период от живота си, чисто в личен план, когато смених средата, в която обикновено се чувствах добре. И по стечение на обстоятелствата се срещнахме. И тогава се сетих, че познавам отнякъде този човек – първо го свързах с другата му банда – Them Frequences, и после се присетих, че някога някъде съм чувал и музика на Nocktern. Срещнахме се случайно на една улица веднъж, заговорихме се за десет минути и той просто ми даде шанс. И аз се възползвах. Дълбоко в себе си имах някаква част, която искаше да се развива музикално точно в посоката, в която Nocktern вече се движеше от години.
Ти се присъединяваш към соловия в онзи момент проект на Стоимен в пандемично време. Какво си спомняш най-ярко от първата репетиция на живо?
Борис: Първата репетиция на живо беше всъщност в мой плюс, защото беше извън студиото, в което продуцирахме електронно първите неща на новия Nocktern. Тази репетиция много ме предразположи, защото седнах зад барабаните и Стоимен ме остави да пробвам, каквото ми дойде, вече върху акустичния сет. И така започнахме много по-добре да усещаме какво правим – и аз, и той. И идеите отидоха на съвсем друго ниво. Защото за мен в началото беше съвсем нова страница това да седна зад компютър, но и ме амбицира да си купя електронен дръм пад, за да може всичко, което Стоимен продуцира като електроники и барабани, да го запазим, но да бъде възможно за изсвирване на живо – от реален човек, а не от машини или от компютър.
Стоимен: Всъщност през цялото време (до 2020 г., когато Борис се присъедини) всичко е било, сега осъзнавам, един тест за Nocktern – този период с електрониките. Защото тогава при мен имаше и доста други влияния от артисти като Нилс Фрам или Олафур Арналдс. Хората харесваха това, което правех тогава, и аз взех от него. Взех и от това, което правех паралелно, заедно с Amek, защото известно време и там експериментирах с нойз и с всичко, което в момента е част от палитрата на Nocktern за саунд дизайн и композиране.
Отново към Борис – в новите композиции се включваш именно като съавтор. Можем да си представим, че когато човек се присъединява към дългогодишен проект, попада в един вид диктатура. Тук обаче не е така, защото Стоимен ти е оставил доста свобода.
Борис: В началото беше логично той да ме напътства, за да запазим това, което вече беше изградено в Nocktern. А и аз самият не исках да променям звученето на Nocktern само защото съм дошъл или защото Дидо по-късно се присъедини. По-скоро искахме да обогатим палитрата и да видим дали не можем да направим нещо изключително интересно… Но имаше един момент, в който и Стоимен, и аз разбрахме, че няма как да се получи, ако той не ме провокира и не се опита да ми даде поле, в което аз да се изявя. Стоимен беше достатъчно търпелив с мен – за да мога първо да дам на себе си шанс, да си повярвам повече, тъй като до този момент опитът ми в музиката се изразяваше конкретно и само в писането на партии за барабани. А тук започнах да гледам по-цялостно на картината… И това се усети още във втората песен, която направихме заедно. Ако в първата (Dark Water) още опипвахме почвата, за втората той каза: „Ако искаме да продължим нататък, ти трябва да се отпуснеш и да се впуснеш в това море от музика“…
Стоимен: По-скоро целта винаги е била картината, която аз си представям, другите членове на проекта да я дорисуват. Вярно е, че за този албум основата е зададена от мен, но тя си е само една основа, върху която и другите могат да добавят каквото ги вдъхновява и каквото виждат и усещат, а не толкова да си представят моята картина, защото тогава нещата отиват малко към диктаторство, което дори може да убие проекта. По-важното е обаче да направим едно цяло, без егото на някой от нас да надделява.
Борис: Имаше един момент, сега си спомням, бяхме в студиото и трябваше да работим по втората песен – Hollow. Стоимен ми беше оставил едно тефтерче и един молив. И ето, влизам в студиото и той казва: „Седни сега, ще ти пусна какво съм направил като макет, просто прави каквото искаш, ако искаш, ще изляза, ще се разходя, опитай се да се отпуснеш“… Толкова се бях стъписал от цялата ситуация, че седях сигурно един час, дори в един момент си казах: „Не, няма да мога, нищо не ми идва“… Тази сесия приключи с това, че аз нищо не направих, но беше психологически момент, след който можах да се отпусна и да допринеса. Не бях преживявал нещо подобно като музикант. Стоимен буквално ми каза: „Това е моето нещо, оставям ти го, виж какво можеш да направиш с него, какво ти идва – дори да е най-голямата тъпотия. Ако после го усетим заедно, значи не е било тъпотия“.
Заглавието на албума ще го разтълкуваме ли? Кои са тези „боклукчии“ или „чистачи“?
Стоимен: Това са тези същества в животинския свят, които всъщност оползотворяват вече изоставеното, умрялото дори. Лешоядите са такива, пчелите също, когато се роят – тоест имаме и двете страни: пчелата като символ дори на здравето, на нещо добро, без което не можем, и лешояда, чийто образ битува като негативен, въпреки че, от друга страна, лешоядите са доста полезни и доста застрашени. И идеята за този тип същества в природата искахме да я прехвърлим и в човешкия социум.
Няколко от песните излязоха като сингли, тоест вие държахте публиката близо, давахте ѝ възможност да следи процеса. Структурата на албума обаче има своята неизменна функция и след като го чух в неговата цялост, гледам на него именно така: като на едно произведение, а не на отделни песни… Но всеки слушател си има фаворити и за мен това са Hollow и финалната Home. Разкажете за работата по тях…
Стоимен: SAIGO (Тиен Нгуйен), който участва като вокалист в Hollow, е от виетнамски произход, но е от Ел Ей. Доста пътува, като две от местата, където има свой кръг музиканти, са Бразилия и София. Горе-долу на три месеца идва и винаги прави нещо ново с музикантите на съответното място. Иначе той е от малко по-различна сцена (соул, ню джаз, поп) – тук е познат от съвместната си работа с Dayo, с Kan Wakan и т.н. Има си собствен проект с български музиканти. С него ме запозна Алед Орду, веднъж по време на съвместната ни работа в студиото. Аз само бях чувал за него. Алед предложи: „Искаш ли Сайго да добави някакви неща?“… Той добави всъщност 5–10% към песента, без които впоследствие разбрах, че няма как. Направи ми впечатление, че той не окупира парчето, а просто го чу веднъж и веднага усети къде точно може да се вмъкне за мъничко, така че да остави нещо запомнящо се от себе си… На феновете на песента Hollow мога да кажа да очакват още наши съвместни неща с него. А колкото до Home, измислих го на един концерт, на който ти ме покани да свиря соло пиано преди Йозеф ван Висем (във Второ студио на БНР през 2018 г. – б.а.)… В началото беше импровизация върху една малка идейка. Исках да продължа живота на тая пиеса по някакъв начин, но акустичното ми ЕР Pieces Of Lyla тъкмо беше излязло и не исках да правя ново акустично издание, а по-скоро следващ албум, който да бъде различен… И когато Борис го чу, каза: „Виж сега, нали си говорим за лешояди, за различни „чистачи“ в човешкия социум, за оползотворяване на отминалото, това парче е перфектният завършек на албума“. Съгласих се, защото то е един вид завръщане – след като човек е изслушал целия албум – към познатото, към комфортното, но вече го вижда по нов начин, надградил е… Затова и го нарекохме „Дом“.
Борис: Имаше един дълъг период, през който слушахме Home, в един момент дори тръгнахме по посока да го надграждаме електронно, но накрая се отказахме и се върнахме към същината, към първоначалния му вид – чист, нежен, в една част в средата нещата стават малко по-агресивни, по-нажежени, но на финала пак се връщаме към началната тема. И реално какъв по-добър завършек на един толкова цветен и богат на нюанси албум би могло да има?… И като слушател го чух така. Имам привилегията да съм и такъв, защото не съм с Nocktern от създаването му, което ми дава възможността понякога да излизам от кожата си на музикант и да се опитам да чуя нещата именно като слушател. Такъв финал ме връщаше към предишните неща на Nocktern, създавайки и някаква загадка.
Стоимен: И пробвайки различни неща – звуци, семпли, инструменти, както каза Борис, ние се върнахме накрая към чистия вид на Home. Така че в процеса на работата по парчето преживяхме и целия албум.
