„Все още ли знаеш, къде си бил миналото лято? Кога си тръгнал на почивка? Не знаеш съвсем точно, понеже и най-добрата памет отказва. Трайни спомени ти гарантира „Кодак“. Той е единственият надежден репортер, който съхранява щастливите ти часове в образ.” Така гласи една реклама на „Кодак” от 1926 година.
Св. Франциск се ражда в края на XII в. в едно малко средновековно градче – Асизи, и то във време, когато Италия е раздирана от непрестанни войни. Книгата на Жюлиен Грийн е една от най-проникновените биографии на светеца от Асизи. С неподражаемо майсторство извайва образа на Франческо ди Бернардоне – познал Бога чрез Дамата Бедност и променил света чрез своята любов. Ето откъс от книгата.
Провокиран съм да напиша тези редове, тъй като бях на откриването на изложбата „Културното отваряне на България към света“, посветена на 70-тата годишнина от рождението на Людмила Живкова.
Три книжки от възрастни за деца и една от деца за възрастни.
Дали хората не се обръщат с такъв интерес към историята, защото са напълно разочаровани от политиката? И какво би показал един контра-анализ на историческото чрез кинематографични похвати? Интервюто с Марк Феро е четвъртото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
В последните дни политическият ни дискурс най-неочаквано се отвори широко към лингвистичния и семантичен дебат. Получихме ценния шанс да станем свидетели на това как влиятелни български политици се превъплъщават с учудваща опитност в ролята на критици на езика.
Сопраното за ролята си в „Саломе“, за манията по операта, писането и лишенията.
Изборите в Съединените Щати обикновено се възприемат като неспирно телевизионно шоу. Сравнението не е необосновано. Америка е родина на телевизията, както Европа е люлка на кинематографа и театъра. Ала на изборите все пак гласуват хора, а не телевизори.
