Да провеждаш политика без популизъм — това е илюзия. Откакто по древногръцките площади се прави политика, най-важното средство на един политик е реториката. Той трябва да канализира недоволството от настоящето и да го използва за своите лични цели. Популизмът се храни от недоволството, то е неговото най-важно гориво. В цяла Европа популисти от различни течения […]
Преди няколко дни един от най-големите и лесно забележими български банкери даде интервю за „Дойче веле“. В това свое снизхождане този успял и уважаван човек постави акцент върху темата за значението и важността на автентично националния капитал, както и върху параметрите на национално отговорния капитализъм.
След 38 години българската публика отново може да види изложба на Жул Паскин. За ретроспективата в СГХГ и за художника, роден във Видин и погребан в Париж, говорят кураторът Мария Василева, колекционерът Даниел Папаро и режисьорът Атанас Киряков.
Демокрацията ражда сили, които я поставят под заплаха, и битката с тях е особено трудна, защото те на свой ред претендират за демократичност и на пръв поглед са легитимни. Това е основната теза в труда на родения в България френски философ и литературовед, публикуван на български от ИК „Изток-Запад”. Прочетете началото и края на текста.
Държавата е в парализа, но това дори не е най-лошото. Проблемът е, че самата България върви към разпад пред очите ни. Парламентът, който трябва да задава сцеплението, е всъщност изразител на разломните сили.
„В семейството ни трябва да има поне един човек, който не пише”, казва Катя Ман в началото на спомените си. И тя не изменя на духа на семейната общност, на мъдростта на едно почти библейско дълголетие, постигнато в епоха на войни и загуба на моралните устои.
Закъснях за службата, беше почнала. А после, като влязох и постоях десет-петнайсет минути, излязох да изпуша една цигара.
Църковните служби в малките отдалечени църкви имат собствена, несравнима с нищо красота. Тук всичко е малко, познато, почти домашно.
Не за първи път художникът използва привидно хладното, дистанцирано и безстрастно наблюдение на явления в света ни, за да създаде видеа, които въздействат най-малкото на две нива.
Царството Божие е творческият квас, който ни изгражда, живият хляб, с който растем и укрепваме. То е радостта и красотата, които дават смисъл на живота ни. В това е простият смисъл на популярната сентенция на Достоевски, че красотата ще спаси света.
