Макар това да не беше главната „интрига” на европейските избори, любопитно ми беше колко процента от гласовете на избирателите ще привлече новоизлюпената „партия на Бареков” след небивалите социологически и медийни преекспонирания.
На 24 май, когато за 24-и път в Театър Българска армия раздаваха наградите Аскеер, Ивайло Христов постави на изпитание театралното съсловие. И то не успя да се справи с това предизвикателство.
Разговор със Станислав Памукчиев и Петер Цанев, куратори на изложбата „Неразказаната абстракция” в галерията на СБХ на „Шипка”6.
Шокът, който изживява Европа, е свързан до голяма степен с факта, че много европейци имат усещането, че нещо е свършило.
100 български гласа пеят за Борис Христов: в пловдивския Дом на културата, носещ името на легендарния бас, на рождената му дата – 18 май.
Гийом дю Вентре е един от многобройните забравени поети-хуманисти и поети-воини от втората половина на XVI век във Франция — период, белязан от кървава борба за власт и влияние между католици и хугеноти при нарастваща нестабилност на кралската власт.
Българската интелигенция трябва да събере в сърцето си всичката любов към народа си и да му даде със синовно чувство всички свои сили. Защото народ без интелигенция не прави държава, а интелигенция без народ е само една паразитна институция върху държавното тяло.
В рубриката „15 минути” Димитър РАДЕВ представя късометражен филм, в който възрастните стават жертва на детското въображение.
Новелата „Старата” (изд. „Ерго”) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за полския автор Рафал Вояшински минималистичен стил. Във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Прочетете откъс от новелата.
