Дъбравата Мамре, говори се, все още съществува. Мамврийският дъб е на палестинска територия и е една от забележителностите, които поклонниците на Светите земи посещават.
В този последен раздел от нашия очерк ще се вгледаме по-конкретно в начините, по които през последните десетилетия Русия се опитва да реинтегрира пост-имперското си пространство.
Поетесата и преводачка Федя Филкова в разговор с Катя Атанасова – за писането, превода, отношението към думите…
Македония е доминираща тема не само в творчеството, но и в живота на Пейо К. Яворов , който отдава 13 години на каузата за нейното освобождение. Пространното историческо изследване на доц. д.и.н. Милкана Бошнакова (ИК „Изток-Запад”) разкрива малко известни факти за поета. Ето откъс от него.
„Приятели са ми разказвали, че до неотдавна някъде из Родопите или Пирин имало една особена кръчма. Върху фирмата на тази кръчма пишело „Тука е така”. Есето се публикува за първи път.
Сякаш че времето наистина е преломно, разделно. Нещо става. С времето и с времето, в което живеем. Време на разпаряне и на раздели, но също и на смътни и нервни пророчества за нови събирания и нови съюзи.
Как един художник от посткомунистическата провинция се превърна в артист от световна величина. И кога една идея за успех може да проработи – румънски опит в изобразителното изкуство.
В свят, затрупан от всевъзможни репортажи за екзотични пътувания, решихме да възкресим тази стара поклонническа традиция с помощта на Константин Димитров, известен преводач от испански, който тръгна с колело от площад „Св. Петър” в Рим към катедралата в Сантяго де Компостела, Галисия, където са мощите на св. Яков. Ето и второто негово писмо от цикъла „Буeн камино, перегрино” (На добър път, поклоннико!).
