Има неща, които упорито отказваме да видим, но най-вече упорстваме в отказа си да се видим като общност. Питайки се в началото на ХХ в. какъв всъщност е българинът, Кирил Христов го определя като „разобщен индивидуалист”.
На 27 август 2014 г. Валери Петров, този вечен приказен Палечко на българската поезия, си тръгна от земята към своя звезден кош.
Той почина преди няколко години, през лятото. Беше жега. Много хора дойдоха да го изпратят, защото Първан беше много добър човек, чак бланав. Разбираше от много неща, от електрика, от водопровод, от заварки и хората от селото все го викаха.
Къде се крие щастието? Публикуваме текста на Николай Николов, създател на онлайн списанието „Баница”, което представя позициите на децата на прехода.
Вече стъпил на Пътя на св. Яков, продължавам с писмата си, прекъснати поради липса на интернет. Вече изминах 1700 км и едва 610 ме делят от Сантяго ди Компостела, където са мощите на св. Яков. Трето писмо от цикъла „Буeн камино, перегрино” (На добър път, поклоннико!).
Преди известно време се озовах в Халите, откъдето много рядко пазарувам. Имах някакво свободно време до уречена среща, което просто трябваше да пропилея, да прекарам някъде.
Русия днес е обявила война на културата, на ценностите на хуманизма, на идеята за свободата на личността. Моята страна е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания.
„Усещането за безсмисленост е характерно не само за поетите. Така че нека издържим всички на живеенето в действителност, която често ни се струва безсмислена.”
Когато чуваме модерния човек да казва, че „няма време“, трябва да си дадем сметка, че той всъщност ни заявява, че има само и единствено „време“ – време, което не му позволява да „има“ нещо друго, което не особено ловко той нарича със същата дума – „време“.
