Цолферайн, бившата най-голяма мина в Рурския басейн, е полезен модел за създаване на пространство за култура. Това е един от проектите, с които областта стана Културна столица на Европа през 2010 г.
Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Кой ще изгони неканените, които направиха от културата одая?
В Софийския университет се проведе тридневна конференция „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” , във връзка с която публикуваме този мемоарен текст за големия български изкуствовед Димитър Аврамов.
Защо „Какво знаеше Мейзи” е страхотен филм е трудно за обяснение. Не така стои въпросът при „Нощен влак за Лисабон”, защото интелектуалното харесване е по-разбираемо от емоционалното. За два от филмите на Киномания 2013.
Протестите станаха всекидневие. Всяко всекидневие започва със своето о-всеки-дняване, със своята дежурност, сиреч да доскучава и с напревдването на времето да омръзва. Нормално. Разликата е може би в размера на досадата. И най вече в нейните предмети.
Сборникът (издаден от Фондация „Комунитас”, съставител и преводач Владимир Градев) съдържа есета, размишления, изповеди и една трагедия, определяни от Симон Вейл като „духовни изследвания”. Всяка нейна мисъл е изпълнена с идващата от Духа сигурност, че единствено свръхестествената любов носи познание и свобода. Прочетете откъс от книгата.
Полските писатели Анджей Сташук и Кшищоф Варга, чиито романи четем на български благодарение на изд. „Парадокс”, гостуваха през октомври в София и Пловдив. Видео от срещата им с публиката в Полския институт и кратко интервю с двамата от Людмила Димова.
Дори в най-лошото, което ни се случва, се откроява по нещо от най-доброто. Струва си да поблъскаме глави над този парадокс. Доскоро политиката в България бе равносилна на погнуса или апатия. На минало без бъдеще. На реалност, бременна с тревога и отчаяние.
