Писателят Илия Троянов и фотографът Кристиан Мурбек в разговор за синтеза на текст и фотография, за интереса на журналистиката към безгласните хора и за преодоляването на туристическото клише за България. Вижте видеото.
За Зоран Георгиев в софийската галерия „Васка Емануилова” или за търсеното време в миналото, което всъщност ще е… в бъдещето.
„Голямото скачане” или A Long Way Down е рошава, дори леко „проскубана” история от резервирано-емоционален тип, напълно съзвучен с британския кинематографичен стил.
Голямата награда – за най-достойния българин – се връчи на дядо Добри, който не се е появи на церемонията заради влошеното си здраве, както ни осведомиха. Но аз съм сигурна, че и да беше в най-добро здраве – той със сигурност пак нямаше да се появи.
Оказахме се неплодотворни, стъписани, уплашени, болни от вируса на болестта, която Асен Игнатов анализира задълбочено в “Психология на комунизма”. Сами се отказахме от шансовете си, пък и “големият брат” не е престанал да ни “обича” и да настоява за обвързването ни с Империята. Скръбни са тези мисли, но надеждата е право на борещите си, на бодърстващите.
Тея не следва стил, а си поставя художествени цели. Не се бои от трудности и вярва, че духовната свобода на човека има потенциала да променя външните условия.
Путин си приписва ролята както на борец срещу фашизма, така и на нещо като консервативен месия – олицетворение на мъжествеността, Übermensch, боготворен от представители на крайната десница в Европа.
Пространство-времето на човека винаги има център, има сърцевина. От нея светът се раз-простира, раз-въртява, раз-бягва и в нея се завръща, около нея се с-въртява, в нея се прибира.
