Епохата, в която ми се падна да живея, цялата спазматична история на Полша и света, е причината за усещане за недостатъчност. Като размишлявах над невероятните съдби на хора, градове и страни, бях поразен, колко малко от трагедиите на моя век е намерило израз в думите.
Софийската градска художествена галерия представя (до 9 март) мащабна изложба на Сирак Скитник, 130 години след рождението му. Вижте видеото с Красимир Илиев, единия от двамата куратори, и прочетете кратък откъс от студията на другия куратор – Пламен В. Петров.
„Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме.“ (Марк. 15:31-32)
Не сме ли всички жертви на минало, на което, ако не предложим нещо позитивно, би ни погълнало? „Позитивно” означава да разкажем и превърнем в познание… Първа част от текст, който се вглежда как писателите Александър Хемон, Георги Господинов, Мирослав Пенков служат на историята.
„Има нещо много вярно в стария виц, че когато на един осъден съдията предложил да си избере една година чукане на камъни или шест месеца четене на вестници, човекът без никакво колебание избрал камъните“. Непубликувано есе от 1977 г.
Как се развиха институциите и икономиката в бившите соцстрани? Защо демокрацията там все още страда от слабата правова държава? Кои са новите опасности, които заплашват младите демокрации – дебат в Софийския университет, посветен на 25-годишнината от срещата на Франсоа Митеран с българските студенти.
Второто изнание на рубриката „Светлописи”, която среща фотографи и поети, е посветено на децата бежанци. Димитър Радев представя фотографиите на Мила Бобадова, която сама разказва за бежанския лагер във „Военна рампа”. Стиховете са на руската поетеса Татяна Бек.
Информацията е незаменимо предимство. В наши дни, както много добре се знае, битките се водят най-напред и преди всичко за информация. Казаното тук от мен може и да е лековато. Но е казано.
