Главните герои в този текст са двама – млада писателка и стар емигрант. В очакване на първата си книга, Бистра Величкова все още е в България.
Вторият герой на този текст е дългогодишният емигрант в Канада Грациан Колев.
Поводът за разговора на Стефан Джамбазов с професор Чавдар Попов е завършената реконструкция на сградата на бившето МЕИ в София, която трябва да се превърне в музей на българското изобразително изкуство.
България беше сполетяна през последните дни от две бедствия едновременно – наводненията и трусът в банковата система. Но и двете бедствия можеха да се ограничат, ако къщите ни бяха построени върху камък.
Размисли върху „Това не е религия” на Владимир Градев.
Нямам намерение да се впускам в разсъждения за „стабилността на банковата система в България”. Ще се опитам да посоча защо хората демонстрират недоверие към успокояващите ги държавни говорители и към „говорещата” им чрез тях държава.
„В тоталитарното общество (пък и не само в него) досието на отделния човек е важният посредник, чрез който обществената организация или властта се опитва да разбере своите граждани.“ Есето се публикува за първи път.
Текстът представя концептуално кампанията по кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата през 2019 г., в която основополагаща е идеята за ролята на културата и творчеството за благосъстоянието на хората и обществото.
Двадесет и две години по-късно болката на арабския свят, дължаща се на неговата немощ и на някаква абсурдна фаталност, го вкарва в най-лошата възможна ситуация. Варварите дойдоха, те са пред стените на Багдад.
Трябва да държим смъртта винаги пред очите си и да не се отчайваме. Трябва да държим всякога пред очите си другите и да не се отчайваме, защото знаем, че молитвите ни са за цялото творение, за всяка една твар. За всеки един дъх. „Пътят към сърцето минава през ада“.
