Студентските протести днес са повратната точка на юнската мирна революция, те са може би последния шанс да се нормализира България. Бунтът на младите показа, че вирусът на свободата е заразен.
Налице е увеличен натиск върху журналистите да защитават интереси, свързани с частни компании, стоящи зад една или друга медийна група. Това е рамковият проблем на българската медийна среда. Много медии започнаха да заемат партизанска позиция в услуга на корпорации или на партии.
Публикуваме втората част от „Бележки върху тоталитарното изкуство” на изтъкнатия изкуствовед. В първата той изследва „модела, естетическата парадигма” след комунистическия преврат от 1944 г., а тук се спира на „случая Александър Жендов”. Художникът умира точно преди 60 години.
„Презапис или Другият куфар в Берлин”, Борис Минков, издателство „Жанет-45”, 2013
Тези студенти са тъкмо родените в годините 1991-95, най-страшното българско безвремие, когато се завързваха всички възли, които сега се налага да развързваме и не можем да развържем, аз мисля, че ние трябва да свалим шапка на студентите. И да не ги наричаме „окупатори”. А да ги наречем спасители.
Студентските скамейки не бива да бъдат само място за получаване на знания, но и място на оформяне на ония толкова нужни личности, които ще продължат прекъснатата традиция на духовното водачество на един народ. Публикуваме неизвестното есе на Георги Марков за деня на св. Климент Охридски, прочетено през 1972 г. по Дойче веле.
Две десетилетия след началото на промените студентите отново протестират. Отново сме на изходната точка. Отново търсят път, различен от терминал 1 и терминал 2. Вие, нашите деца, се превърнахте в наши родители. Ние ви следваме. Ние сме с вас. Времето е ваше!
Как едно представление на „Антигона“ на Жан Ануи на бойното поле в Ливан може да спре бойните действия, щом в него участват шиити, халдейци и арменци. Такъв е сюжетът на новия роман на Сорж Шаландон, номиниран за престижната френска награда „Гонкур“.
Вече повече от година страната е на вълна протести – първо „зелените“, после „февруарските“, а сега „юнските“. Някои приемат с лекота това деление, а други твърдят, че гражданската енергия е на практика една и съща. Предлагаме ви кадри от една студентска дискусия, в която взеха участие Петър Ганев, Явор Алексиев, Стоян Панчев и Димитър Вучев.
