Нов фестивал за съвременно изкуство търси своите публики в София. Куратор на първото издание на Sofia Contempopary е Яра Бубнова, която отваря дебата върху съвременността чрез въвеждане на „ново граматическо понятие” в българския език.
Безспорно е, че националната инструментализация на Православието в Русия тръгва от прословутата идея за Москва като „Трети Рим”.
Непозната дипломатическа хроника, излязла изпод перото на големия френски дипломат и историк Габриел Аното.
Новите технологии идват към нас с по-голяма скорост от тази, с която можем да се адаптираме към тях. Лекция в памет на Юлия Гурковска-Джу.
Може ли историята да се пише през случайностите, аномалиите и изключенията? Какво тази „микроистория” ни казва днес? Интервюто с Карло Гинзбург, създател на „микроисторията”, е третото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения, осмислящи случилото се и случващото се в хоризонта на ХХI в.
Въпросът за спасяването на евреите и отношението на българската държава към тях по време на Втората световна война продължава да предизвиква спорове. Предлагаме ви гледните точки на писателя Габриеле Нисим, политолозите Албена Танева и Антоний Тодоров и историка Николай Поппетров.
За новата стихосбирка на Кристин Димитрова „Градината на очакванията и отсрещната врата” и за общата книга на Бойко Ламбовски и Деян Енев – проза и стихове.
Този път ми се иска да поплувам на спокойствие и свободно, така че ще си кротувам във водите, които с времето станаха и мои, без да рискувам с трансгранични екскурзии до чужди критически акватории. Ще ви говоря само за литература.
Сред фаворитите, които, освен Мо Ян, със затаен дъх са очаквали решението на Нобеловия комитет, според информацията на „Свенска Дагбладет”, са били канадската писателка Алис Мънро (фаворит на шведските литературни среди) и японецът Харуки Мураками (любимец на масовия читател). Според шведската телевизия SVT сред споменаваните имена са били и американецът Филип Рот, алжирката Асия Джебар, […]
