Темата, на която бих искал да се спра, буквално се съдържа в следния въпрос: „Може ли цивилизацията, произлязла от християнството, да пренебрегне неговото религиозно наследство?”. Избрах за заглавие на моя отговор една фраза на Рьоне Шар, извлечена от негова поема, писана по време на войната: „нашето наследство не е предхождано от завещание”.
Танцът вече не е това, което беше. С Мирослава Тодорова, селекционер на тазгодишното издание на Sofia Dance Week, разговаря Людмила Димова.
В последните две седмици върху ни се изсипаха събития, които по своята значимост надскачат конвенционалните локални, национални, регионални и континентални мащаби.
Днешният модел на човека е резултат от милиони години развитие, ще последва ли подобрена версия хомо сапиенс 2.0 – пита се немският кинорежисьор, писател и продуцент Александер Клуге. Новият му филм „Човек 2.0 – еволюцията зависи от нас”, който тези дни тръгна по кината в Германия, се обръща към изкуствения интелект и роботите с човешки лица.
България е на второ място в света по брой на рицарите тамплиери. У нас те наричат себе си православни тамплиери, като в същото време твърдят, че са „наследници на древната тамплиерска традиция”. Всъщност зад инициативи от типа на т.нар. ордени на рицарите тамплиери и прословутия Върховен архонтски събор стои стремежът на една определена класа да легитимира себе си като аристокрация.
Въпросът: „защо Русия?” си остава българският въпрос на въпросите. У нас на Русия първо пламенно се вярва (В Россию можно только верить – Ф. Тютчев), а сетне тя бива горчиво разлюбвана и заклеймявана като „вероломна”.
В партньорство с Камерния оркестър Концертгебау тези дни излиза новият компактдиск на Веско Ешкенази с музика от Йохан Себастиан Бах. Търсенето на подходяща звукова атмосфера отвежда музикантите през май 2012 г. в една стара църква в Харлеем, Северна Холандия.
Започнах да заеквам ненадейно. Който не е заеквал, едва ли ще разбере страданието на един пелтек. Но казано простичко, езикът среща преграда и не може да произнесе думата. Сякаш там, където преди е имало врата, сега има бетонна стена.
На всяка цена ли трябва да довършим четенето на една книга или можем да спрем преди финала? Можем ли да захвърлим книгата във всеки миг и на която и да е фраза, както според Кафка постъпват даже писателите? Абсолютно наложителен ли е прочитът докрай на големите класически творби? Сблъсък на мненията на Тим Паркс и Калин Михайлов.
