През лятото във Волос (Гърция) се проведе всеправославен богословски семинар, посветен на болезнения проблем за етнофилетизма (букв. привързаност към етноса, разделяне на едната, всецяла Православна църква на етнически принцип).
Неслучайно тъкмо в Европа при голям медиен интерес протича най-голямата ретроспектива на една от живите легенди на американската живопис.
На 4 март 2012 г. Владимир Путин беше избран за президент на Русия. Избухналите протести на практика разрушиха режима, известен като „управляемата демокрация“.
Традиционно Балканите се възприемат като една от най-неспокойните и разкъсвани от противоречия зони в Европа. За културните и политическите специфики на този регион вижте гледните точки на френския журналист Александър Леви и писателя Румен Леонидов.
Забелязали сте колко много неща заслужавате, нали? Ако ли не, достатъчно е да пуснете довечера телевизора.
Комуникативната общност, очертаваща се по въпросите на религията в условията на една демократично-либерална правова държава, е общност на превода. Това поставя доста изисквания към религиозните, както и към нерелигиозните граждани.
Този сезон на двата бряга на Перловската река (или канала, както я знаят софиянци) ще гледаме „Суматоха” от Йордан Радичков в прочитите на Мариус Куркински и Боян Иванов, както и една „Лазарица” на чист въздух.
„Нещата от живота” и „нещата от публичността” дават повод за размислите на професор Калин Янакиев, размисли на християнин, потопен в живота на полиса. Издава ги „Алтера”. Предлагаме на читателите ни един от тях.
Политическото инженерство става особено важно, когато различията между отделните партии се загубят или станат неразбираеми. У нас такъв процес започна през 2001 г.: на мястото на познатите „ляво“ и „дясно“ постепенно възникнаха три нови полюса на „антикорупцията“, „национал-пазителството“ и „европейската перспектива/франчайз“.
