Историята не трябва да пренебрегва метафорите, защото те ни дават достъп до анонимната и колективна памет. За това настоява френският историк Марк Фюмароли в интервю от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Да завършиш живота си в старческия дом не е най-доброто решение. Един френски филм търси образа на достойното остаряване. Интервю със Стефан Роблен, режисьор на „А защо да не живеем заедно?“.
Когато си измисляш името на партията, трябва много да внимаваш. Защото обикновено името на партията е твърде издайническо – то обикновено се опитва да изтъкне, да накичи партията с неща, които няма да са й присъщи.
Може би до това се свежда всичко негативно в обществото ни – до изчезването, загубата, липсата на критерии. Към която и да е област от живота ни да насочим погледа си – ще констатираме този факт, този и само този.
Как може да се преодолее кризата в Европейския съюз и едновременно да се запази демокрацията? Възможен ли е нов обществен договор в ЕС? Може ли Европа да бъде солидарна? Предлагаме няколко мнения от дебата върху книгата на Улрих Бек „Германската Европа” (изд. „Критика и хуманизъм”), провел се неотдавна в Гьоте институт, София.
Романът „Зверчето в сърцето ти” на Херта Мюлер, носителка на Нобеловата награда за литература от 2009 г., свидетелства за това как в крайна сметка „всеки се превръща в недоразумение за самия себе си”. Публикуваме откъс от книгата, издадена от „Сиела”.
Първо е невероятният парадокс на това Раждане – неговият стряскащ и чудесен екс-центризъм. Нека се замислим къде се ражда Спасителят на света в дните на „кесаря Августа” (Лук. 2:1).
Откъде идва стремежът за разрушение, и то у деца? Защо едно творение, родено от желанието да направиш другите щастливи, предизвиква разрушение? Нямам отговор.
