„Монашески притчи” (изд. „Дамян Яков“) е малка книга с десет разказа на един от балканските писатели, които приживе имат наистина световна слава, а и Нобелова награда за литература – Иво Андрич.
В основата на неприемането на „другарю” стои отчуждеността на човек от човека. В основата на неприемането на „господарю” към тази хоризонтална човешка отчужденост се прибавя и вертикалната отчужденост от Господа.
В Клуба на народния представител в парламента е подредена изложба цветна графика на Буян Филчев и рисувана пластика на Ивайло Пашкулски.
Откъде е дошла тази патетична възхвала на младостта, превърнала я от поетична въздишка, буквално в морална и дори – морално-политическа ценност?
Мадрид и Варшава наскоро си заприличаха: и двата града се превърнаха в театър на големи манифестации. Ала поводът за събиране на толкова големи тълпи бе от съвсем различно естество.
Говорим за революцията без увъртания, но за какво всъщност говорим? Тогава имаше национално единство, днес няма – няма единство и в самата оценка на събитията. Публикуваме откъс от книгата на Ендре Кукорели, който ще раздава автографи на 4 декември от 16 часа в НДК по време на Софийския международен панаир на книгата с почетен гост Унгария.
За две книги, писани от журналисти, на които сякаш не им е достатъчно да са журналистика.
Дъждът не може да отмие нищото. Но дъждът смива или размива границите между нищото и съществуващото. Казвам го това (същото) доблестно, с пълното съзнание, че никой няма да изстине и замръзне при прочита на думите ми.
